Лявата алтернатива - държавност според Конституцията!

Обсъждаме точката "БСП - алтернатива за България". По нея ни е предложен проект за декларация, озаглавен "За българската политика и алтернативата за България". На последното заседание на Националния съвет  аз предложих формулировката "БСП - лявата алтернатива за България". След като изслушах доклада на др. Нинова, аз предлагам друга формулировка, а именно "За българската политика и конституционната алтернатива за България." За мен няма разлика между постановката лява програма и конституционна програма и политика. Защото и в нашата програма е записано, че на този етап ние виждаме осъществяването на нашите идеи и политики именно въз основа на българската конституция /в окончателния текст на декларацията, по предложение на редакционната комисия на конгреса, бе възприета формулировката "лявата" - бел. ГП/.
В предложения текст за декларация има и такъв пасаж: "Нашият противник е антиконституционният модел, който заличава границите между отделните власти, принизява парламентаризма, властва над изпълнителната и съдебната власт, контролира медиите и държи в страх и подчинение избирателите." Това, струва ми се, е предостатъчна мотивировка за онова, което беше предложено - вот на недоверие към ГЕРБ и правителството. Защото именно те са носителите на този антиконституционен модел.
Какво предлагаме като алтернатива? По-нататък текстът, който ни е предложен, звучи така: "Обявяваме...началото на широк диалог ...за нов обществен договор, според който хората и институциите да работят за по-справедлива перспектива ..." Достатъчно ли е да кажем нов обществен договор? Какво имаме предвид? Аз бих предложил да добавим тук "за реално прилагане и спазване на конституцията".
Уважаеми другари, стана дума и в предишни изказвания, че независимо от активизирането на партията и в парламента, и в цялата страна, засега все още и на изборите всички се обединяват срещу нас. Ние трябва да разкъсаме този обръч, това оттегляне, от ангажиране с нашата политика, с нашите предложения, с нашите кандидати. И аз съм убеден, че най-успешно можем да направим това, именно като се заявим за защитници на конституцията.
Беше заявено в доклада, че моделът на прехода е сбъркан. Аз отново повтарям: кое е сбъркано? Конституцията или онова, което беше извършено фактически за нейната не просто подмяна, а торпилиране, и налагането на един наистина корупционен грабителски модел. Именно ние сме онези, които извоювахме тази конституция. Беше казано, че сме победители. Първия път победихме през 1991 г., когато сблъсъкът беше жесток. Тук има и от онова поколение, което си спомня каква беше обстановката тогава. И ние спечелихме през 1990 г. и спечелихме гласуването за конституцията именно на нашия модел за конституция. Така че нека да не забравяме и да не подминаваме онова, което е наш изключително важен политически капитал.
Постановката, че всички съгрешихме - политическата класа, всички имаме своите вини, грехове - и беше цитирано от др. Нинова онова, което е записано в Платформата ни за отговорността на партията, за това, че не успяхме да осъществим социалния модел. Но, съгласете се, тази отговорност е качествено различна от онази на десницата, която наложи неолибералния модел с тази приватизация, която осъществиха, и с тази антидържавна политика, която проведоха. По никой начин аз категорично не мога да се съглася тази отговорност да бъде приравнена с онази реална отговорност, която ние носим, но която е качествено различна от онази на десницата.
Беше споменато, че ще бъде проведен организационен пленум след заседанието на конгреса. Очевидно той е нужен. Но тук бих предложил две неща. Едното е да се върне сегашното ръководство към доста разгърнати решения, които тогавашният Национален съвет взе през юни 2013 г., десетина-двайсет дни след катастрофалното номиниране на Делян Пеевски за ръководител на ДАНС. Тогава решението, което взехме, беше със следната формулировка: че сме допуснали сериозна политическа грешка с тежки последици и за партията, и за страната. И бяха набелязани цяла поредица и от организационни, и от политически мерки, за да направим така, че повторни подобни изпълнения в една или друга форма, може би не така впечатляващи, да не можем да допуснем.
Тук става дума за корупцията. Тя наистина властва далеч не само в управляващите среди. Едно определение, което наскоро ми попадна, я характеризира като съзнателно управлявана система от изтънчени мрежи, посветени на самообогатяването и със забележително успешно функциониране на тези мрежи. Някои са силно структурирани, други са доста децентрализирани - ефектът е един. Така че ми се струва, че никак няма да е излишно да се върнем към тези наши решения и да видим доколко и къде, и въобще сме ги изпълнили, а и споделяме ли тези оценки еднозначно и недвусмислено и днес?
И другото предложение - тръгвайки към този организационен пленум, да не го правим с постановката "девет врагове на партията с партиен билет и дайте да вземем съответните решения". Нека не се подминава гласуването в началото на заседанието за дневния ред, за въпросите, които бяха поставени, там не са девет души, които гласуваха, а доста повече. Така че, както др. Нинова заяви, тя приема и предложения, и мнения, аз бих предложил тя сериозно да обърне внимание на този факт и да не тръгва към организационния пленум с постановката за търсене сметка на врага на партията с партиен билет.

       (Изказване пред 49-ия конгрес на БСП)