Който отваря училища, затваря затвори

Учебната година започна, но тя отново показа, че днес кризата за учители у нас е много голяма. Тя е застрашителна за настоящето и бъдещето на обществото ни, макар че получиха известно удовлетворение от увеличените си заплати. Очакваше се, че това ще стане, защото още в началото на промяната тръгнахме по грешен път. Управлението на държавата се взе от малограмотни, но предприемчиви до нахалност хора, които забогатяха от труда на честните, умните и скромните. Изтикани в дъното бяха всички, които повече знаеха и повече можеха. Пренебрегнати бяха интелигентните, а учителите бяха направо отречени. Новите властници нямаха нужда от учители - те знаеха и можеха всичко! Най-вече знаеха как бързо и добре да оправят себе си и роднините си! И резултат е налице - всеки ден у нас се раждат по двама милионери, но расте броят на неграмотните, на децата, които не ходят въобще на училище. 

Кога е било това да няма учители, да работят като учители хиляди пенсионери и хора, които не са учили, не са подготвени педагогически за работа в училище? И още по-зле ще става, защото днес да си учител не е престижно, даже е опасно. Учителите ги бият, малтретират ги и учениците, и родителите. Само по принуда от съдбата много специалисти се насочват към учителската професия. Стигна се дотам, че наши политици се срамуват да признаят, че са били учители, че са почнали трудовата си дейност в училище. А древна и мъдра е мисълта, че след хляба най-важното за народа е УЧИЛИЩЕТО! Много от нашите училища сега са обновени, казват, че са "реновирани" с европейски средства! Европейските пари са наши пари, отишли в Европа и разпределени оттам за нас. Това трябва на народа ни пределно ясно да се каже. Но голямата и печалната истина е, че днес много от училищата в страната ни са затворени, запустели или превърнати в домове за стари хора и други заведения, защото няма деца. Причината е бягството на млади хора от страната ни. Вината е пак на нашите управници, които превърнаха страната ни в лошо, невъзможно място за работа и развитие на специалистите - младите и даже по-възрастните.

Днес омразата и агресията се настаниха трайно и застрашително у нас. Бич за българите станаха кражбите, набезите на измамници, мародери и всякакви мошеници. Някога Виктор Юго е казал, че "който отваря училища, затваря затвори", а днес у нас се затварят училища, но се налага да се отварят затвори. За затвор са толкова много престъпници, че няма да може да се построят толкова затвори!

Учителят е началото на всички начала. От семейството, което също се разпадна още в старта на прехода, и от учителя започва пътят на истинския гражданин, на обществото. Затова питам нашите управници какво ще правят сега без учители? Внася се всичко у нас - стоки за храна, за домашни потреби, промишлени и художествени произведения, но откъде и може ли, редно ли е да се внесе УЧИТЕЛ НА НАРОДА?

Закъсня се страшно много със стратегията за образованието, за подготовката и квалификацията на учителите, със заплащането и запазването на статута на учителя като най-важен за обществото специалист. Защото и лекарят, и зъболекарят, пък ако щете и политикът, за да станат добри и ефективни, трябва да са имали добри учители. А сега у нас въобще не достигат учители! 

Празни са думите на нашите управници, че се грижат за образованието, защото ясно на всички ни е, че вървим катастрофално надолу! Все по-малограмотни стават у нас младите хора. Вярно е, че са се "налапали" с новата техника, че разбират от компютри, че все в телефоните си врат очите, но главите им са кухи и празни за световната и нашата литература и култура. Срам ме е да слушам и да говоря с млади и даже с четиридесетгодишни хора, които не знаят кои са големите ни писатели, поети, не знаят и строителите ни от далечното ни и древно минало! Те не четат, не мислят, а разчитат само на готови минимални знания от компютъра, от телефона и се стремят само към материални блага. Без душа са повечето от днешните ни млади поколения! Безгрижни и безмилостни са те към род, към родина, към отечество! И това е, защото не са възпитани в обич и преданост към вечните и трайните  благодетелства. Кой да ги възпита? Дали семейството, дали училището, дали учителите, дали властниците? Нали възпитанието също се отрече - било "комунистическо", макар че никой не го е видял комунизма! Е, затова стигнахме до този печален и жесток хал, който даже не се осъзнава от управниците на държавата ни!