Историческото Оборище

Легендарното Оборище днес е не само място, където през април 1876 г. се е провело първото българско Велико Народно събрание, то е един от най-известните и посещавани туристически обекти в България. Сгушило се в пазвите на гората, то се намира недалеч от Панагюрище в северозападна посока, в долината на Панова река. Наоколо са селата Мечка (днес Оборище), Поибрене и Петрич. Някога тихата р. Панова е била граница между землищата на с. Мечка и Панагюрище. Местността Oборище е между две високи бърда в долината. Захарий Стоянов е видял това свято място като "един трап, голям колкото един обикновен харман... Наоколо е заобиколено с гора, повечето гъсти букови шубраци, а по средата е поляна с три, четири високи бука. Освен върха на противоположното бърдо, което съзираше тук-там измежду шумата, и една малка част от небосклона, нищо друго не можеше да се види от Оборище."
Легендарната поляна, където се е състояло първото Велико Народно събрание на делегатите от Четвърти революционен окръг, е разположена на десния бряг на реката, а на левия, върху малка площадка, се е намирал щабът на делегатите. Мястото е избрано от влиятелния родолюбец Димитър Кокльов от с. Оборище. На около 20 минути път на север от Оборище, горе на Кайчов камък, се намира калето. Според легендата, то е било градено ангария от бедните жители. Докато работели, селяните оставяли добитъка долу край р. Панова. В тази местност, естествено оградена от всички страни с хълмове и гора, животните били затворени като в обор. Именно оттук произлиза наименованието на местността - Оборище.
Събранието, проведено по нареждане на Гюргевския революционен комитет, имало за основна задача да вземе решение "Време ли е да въстане българският народ против султановото правителство и дали това въстание е единствената мярка за освобождение на поробена България". За целта е написано окръжно до всички села в Четвърти революционен окръг, в които има създадени революционни комитети. Изпратени са около стотина писма. Взети са предпазни мерки за тайно провеждане на събранието. Всички делегати се движат към Оборище "уж да вършат някоя частна работа... Един носеше на гърба си кожи, други няколко топа шаек, трети си беше вързал главата, че го боли уж зъбът, четвърти че продава нещо". Избраниците на народа пристигат на това потайно място от 10 до 13 април 1876 г. обхванати от революционен ентусиазъм, желание и надежда за извоюване на свободата. На път за Оборище Захарий Стоянов пише: "Докато отминем от Панагюрище, ние мълчахме, но щом настъпихме в раззеленената вече гора, дружината се провикна да пее, като че ли да бяхме не бунтовници, а привилегировани бегликчии (събирачи на данъци от овчи стада)." По всички пътеки до Оборище е имало усилена (първа, втора, трета) стража. Някои наброявали 20-30 души.
Захарий Стоянов си спомня: "Освен депутатите, стражарите и пр., тая нощ можеше да има из гората в околностите на Оборище до 500 души хора, надошли от околните села... Всички горяхме от любопитство да стигнем по-скоро на това чудно Оборище, което вместяваше върховата власт на половината от Пловдивския санджак.
- Ето Оборище! Гледайте там долу в трапа, гдето светят фенерите - каза един от водачите.
Когато се доближихме вече до самото Оборище, което стоеше напредя ни във всичкото величие, осветено с много огньове и фенери, закачени на дърветата, като че ли беше театър, и когато видяхме, че депутатите се строят в ред, за да отдадат приличните почести на войводата (Бенковски), то той заповяда на своята свита да тръгне в ред, двама по двама. Както виждате, случаят бе твърде сгоден за свещеник Груя (той винаги е съпровождал Бенковски при кръщаването на нововъведените членове на революционните комитети), за да продаде своя чалъм (похват), а особено като знаеше, че измежду депутатите имаше мнозина негови събратя свещеници. Бързо той извади патрахила си, постъкми своите жълтеникави пищови, извади си косата навън, която разпусна по плещите си, изтегли саблята си навън и с кръст в едната ръка смахмузи коня си към Оборище, гдето чакаха около стотина развълнувани сърца. Дружината запя бунтовен марш и последва поп Груя, който стъпи най-напред в Оборище с кръста в ръка... Блажени минути!..."
По разпореждане на Панайот Волов по средата на полянката в Оборище е построена четириъгълна маса за "писвание", направена на самото място от букови дъски. Около масата на четирите страни са сложени канапета от букови дървета, постлани отгоре със зелени букови листа. Върху масата са поставени кръстосани сабя, револвер и кръстът на отец Грую. Апостолите и "някои от по-първите интелигенти, заедно с поп Грую, са насядали на канапетата". Вътрешността на нощното Оборище се осветявала с 10-15 фенера, накачени по дърветата. Близо до рекичката на 5-6 огньове "се въртяха 5-6 млади агънца". Така е изглеждала обстановката на първото българско Велико Народно събрание.
Присъстват делегати от преобладаващо селски и от няколко пъти по-малко градски комитета. Бенковски се отнесъл с непримиримост към неизправностите в пълномощията и отчетите на градските представители и със снизхождение към сведенията на селските комитети. На събранието той искал да се гласува пълномощие на апостолите да решават единоначално въпросите на въстанието. Селските представители веднага подписали пълномощията, а тези на градските комитети отначало се противопоставили, но били принудени да приемат общата воля. Спорът бил спечелен в полза на Бенковски. С получаване на пълномощното, той показал и по-късно доказал, че е силен с гласуваното доверие и с подкрепата на народната обич. Положил клетва и заявил, че пълномощното ще бъде използвано само в името на святото народно дело, произнесъл дълбоко прочувствена реч, предизвикала умиление и сълзи у присъстващите: "Братя! Земята, която ние тъпчем, е напоена с невинна кръв, пролята от нашите 500-годишни душмани..." Слушайки тези думи, представителите на това събрание паднали на колене.
По предложение на Бенковски е решено въстанието да се вдигне на 1 май 1876 г.(стар стил). Той предвидливо съобщил, че при провал, с цел да не се позволи на противника да разстрои организацията, въстанието може да се обяви по-рано. За главно седалище на въстанието и на военния съвет е определено Панагюрище. Поради предателство от присъстващия на събранието в Оборище представител на с. Балдово Ненко Терзийски, издал решенията на османлиите, въстанието избухва на 20 април - 10 дни по-рано.
На мястото, където се е състояло събранието на легендарното Оборище, е построен скромен паметник. За да напомня на поколенията за този велик момент от българската история, за подвига и саможертвата на нашите предци от паметния април 1876 г.
Над водослива на реките Панова и Асарел в скалата край пътя Панагюрище-Поибрене има паметна плоча с надпис: "Пътнико, виж двете реки - Панова и Асарел, сляни тук под този мост, тъй се сливат в 1876-о лето душите на нашите деди, ей там до Панова река на Оборище, в първото българско Велико Народно събрание за освобождението на България. Свали шапка, макар и отдалеч, и поклони се, преди да отминеш."