Еснафска политика

Еснафска политика. Така с две думи бихме могли да определим утвърждаваната у нас вече тридесет години аксиома на властване. Нейната схема е контрастно черно-бяла и максимално опростена. Докопалите се до държавното кормило, така нареченият "политически елит", гребат с лопата от облагите, които им предоставя услужливо управлението. Целта е максимално забогатяване на пета скорост. Избирателите слушат по новините, четат за подвизите на елита с лопата в ръце, коментират възмутени, коментират, изпаднали в справедливо възмущение, без да си позволят да прекрачат границата на примерни граждани, преглъщат, па накрая пият по една студена вода.

Още топъл е примерът с луксозните жилища на елитните гербаджии Цветан Цветанов, Цецка Цачева и Вежди Рашидов. Строителната фирма е опростила стотици хиляди левове на елитарната тройка. Защо ли? Защото същата тази фирма вероятно очаква да получи не по-малко изгодна топка - например замитане под масата на стотици хиляди левове данъчни задължения, гаранции за спечелване на изгодни обществени поръчки или получаване на апетитни места за застрояване, пред които правосъдната ни система ще си затваря очите. Това не е ли типичен пример за конфликт на интереси? Само че самият Цветан Цветанов продължава да твърди, че в това не виждал нищо нередно. Правейки се, че недовижда, очевидно разчита на изпитаната максима - една лъжа, повторена сто пъти, става истина. Явно е, че има луд, има и зелник, само че къде е правосъдието, къде е обществото, къде са народните будители, къде са харизматичните водачи?

От друга страна, никакви преференции или социални глезотии за мнозинството. Нека само да споменем за търговския профил на българското здравеопазване, за образованието ни, което произвежда все повече неграмотни, за кожодерството на монополите, ширещи се на родна почва... които пришпорват бедния народ да се влачи със сетни сили, впримчен за шията, озлобен, измъчен, изпълнен с "несресани" мисли. Здравата нравствена народопсихология у нас през годините на така наречения "демократичен преход" дерайлира наред със срива на демографската картина. 

Нашият политически "елит" обаче стиска здраво лопатата на личното си богатеене. Затова пък несигурността и разюзданото грабителство, на което е подложен народът, са част от непрогледния мрак от тунела на прехода.

Наскоро заплашили майката на мой познат по телефона, че ако не им предаде десет хиляди лева, щели да я нарежат на парчета. Жената се подчинила и оставила сумата на някаква пейка в жк "Младост", каквото било нареждането на изнудвачите. Това били парите, спестявани за закупуване на общинското жилище, в което живеели под наем. Откъде измамниците са знаели телефона на жената? Как са разбрали, че има спестяване на нейно име? На фона на овластените с големите лопати защо нашите родители се чувстват толкова несигурни и безпомощни? Тяхната слабост е непосредствено отражение на живота в съвременна България. Елитарните ни политици богатеят скоростно, получавайки скъпи подаръци и привилегии, а народът се топи във властта на беззаконие и ширеща се престъпност. Грабят го от безскрупулни монополисти и търговци, облечени във всякакви костюми и престилки, до разпасали се, необезпокоявани нито от полиция, нито от прокуратура и съдилища мародери.

Еснафска политика - политика без морален облик, напомняща времето, подтикнало народния поет Иван Вазов да напише "Епопея на забравените". Едно време на безогледна надпревара за забогатяване, изгубило памет за най-достойните си чеда. Време и нрави, принудили майката на Васил Левски да се хвърли в своето отчаяние в кладенец, а Петър, най-малкият брат на Апостола, също всеотдаен поборник за свободата на България, да умре като просяк в родния си град.  

Еснафската политика е моделът на управление и в съвременна България. Параметрите й са същите както някога - безогледно забогатяване, безчовечие, беззаконие, без морални стойности. Това са горчивите плодове на безкрайния демократичен преходен период. Това е жилото на реставрирания капитализъм, превърнал страната ни в територия на излишни хора.