Енергетиката може да "занули" ГЕРБ

Февруарските протести срещу високите сметки за електроенергия през 2013 г. изплашиха Бойко Борисов, който подаде оставка и се потопи в дълбокото. Докато отмине бурята. И тя отмина. Той обаче се върна във властта и отново през февруари, но вече 2015 г., самонадеяно обяви, че ще "занули" дълговете в енергетиката. Вероятно заради това беше си назначил за отраслов министър не специалист с практика и инженерно-техническа експертиза, а счетоводител. Да гледа салдото, да го "занулява" и да не му противоречи. "Ако не ги занулим (дълговете), ще имаме тежък проблем в самата държава и с рейтинговите агенции", аргументира се Борисов и заплаши с прокурор всеки, който направи и лев преразход.

После подкара нещата, както си знае

Нещо подмина, друго форсира, за трето си зарови главата в небето, все едно не съществува, четвърто нагласи чрез административен натиск, заблуждавайки ни, че сложни системни проблеми могат да бъдат оправени с прости решения. Взети на ангро според случая, моментното му настроение, каприз или в резултат на пореден натиск от някой началник бил той в Брюксел, Берлин или София. Ситуативните мерки и хрумвания, които бяха реализирани, както и отсъствието на дългосрочна визия за развитието на енергетиката и на воля да се отстояват национална позиция и интерес не само ни направиха за смях пред света, не само затвърдиха имиджа ни на сбъркана страна на "чудесата", но последствията от тях вече застрашават националната ни сигурност.
Поне пет са мините в енергетиката, които кабинетът "Борисов-2" остави на пътя на новото правителство, което, както става ясно от изборните резултати, отново ще е на ГЕРБ. Взривявайки се, те като нищо могат да изпратят Бойко Борисов и партията му на политическото гробище, ако продължава да се прави, че не ги забелязва или пък, ако само "почиства" терена около тях, залъгвайки ни, че полага усилия. Ние знаем, че движението и действието са различни неща, както и че изчакването проблемите да се решат някак от само себе си обикновено свършва зле. За чакащия.
Първата мина се взриви през януари още докато кабинетът беше в оставка, но нито Бойко Борисов, нито ресорните му министри Теменужка Петкова на енергетиката, Ивелина Василева на околната среда, Божидар Лукарски на икономиката или пък Зорница Русинова на труда и социалната политика, дадоха знак, че проблем има. Оказа се, че той е грандиозен по мащаб, че последствията му са съизмерими, ако не и по-големи, със затварянето на малките блокове на АЕЦ "Козлодуй", а също и че за него се знае от есента на 2016 г. Става въпрос за готвените промени в Референтния документ за най-добри налични техники (LCP BREF), които предвиждат завишени изисквания към емисиите, отделяни в атмосферата от Големите горивни инсталации, изгарящи въглища.
България генерира 45% от електроенергията си от местни лигнити, които са с високо съдържание на сяра, ето защо промените ще поставят страната ни в трудна ситуация. Засегнати ще бъдат не само ТЕЦ-овете и електроенергетиката, а и индустрии като циментовата, стъкларската, металургичната и др. Ако промените бъдат гласувани в края на април в Брюксел, ще имаме 4 години преходен период, през който или трябва да вложим милиарди за модернизация, или да продължим, както досега, но да купуваме скъпи квоти емисии, или пък да спрем ТЕЦ-овете си и да си внасяме ток. И в трите варианта ни очакват непосилни плащания. Преките ефекти от готвените промени са стряскащи - отпадане от електроенергийната система на 3000 МВт базови мощности, които няма с какво да бъдат заменени, по-високи цени на електроенергията, опасност от режим на тока. Страничните ефекти също са мащабни - загуба на 10 000 работни места на пряко заети във въгледобива и на още 110 000 в съпътстващи производства и услуги, деиндустриализация на района в Маришкия басейн, влошаване на конкурентоспособността на българската индустрия.
През септември 2016 г. експерти от екоминистерството участваха в Брюксел в среща за обмен на информация, на която заявяват, че България не е съгласна с готвените промени. Позицията ни обаче е определена от еврочиновниците като "неконсенсусна". Вместо своевременно да бъде дадена гласност на случващото се и да се направят усилия за привличане към нашата позиция на държави (Полша, Чехия, Румъния, Гърция), които са в аналогична ситуация за оказване на натиск, кабинетът "Борисов-2" е геройски разсеян.

Премиерът ни омайва със стабилност,    

енергийният му министър ни зове да сме спокойни, а екоминистърът мълчи оглушително. Дори и след писмото на "Мини Марица изток" от 19 януари т.г., което алармира кабинет, областни управители, кметове и евродепутати, информационното затъмнение е пълно, все едно проблем няма или ако има, той не засяга България. ГЕРБ с престъпно безхаберие неглижира готвените промени къде заради некомпетентност, къде заради липса на визия за развитието на отрасъла и на страната. Само след месец те ще бъдат гласувани и ако станат факт, този път виновните за онова, което ще последва, няма да са Станишев, Орешарски или марсианците.
Втората мина не дочака края на предизборната кампания и се взриви преди седмица. "Булгаргаз" поиска повишаване на цена на газа за второто тримесечие с близо 30%. Уж независимият регулатор - Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), ритуално "посъветва" компанията да търси вътрешни резерви. Вече е ясно, че исканото увеличение ще се случи и че КЕВР не може непрекъснато да натиска цената. Благодарение на политкоректните решения на регулатора през цялата 2015 г. общественият доставчик продаваше газ на вътрешния пазар на цени под доставните, т.е. на загуба. През 2016 г. на дружеството беше разрешено частично да възстанови щетите си, но въпреки това се наложи Българският енергиен холдинг да го подкрепя с финансови инжекции. Така или иначе и през двете години 2015 и 2016, цената на газа бе изкривявана нагоре-надолу в съответствие с политическите капризи и нужди на управляващите и беше в разрез с икономическата и пазарната логика.
За първото тримесечие на 2017 г. "Булгаргаз" поиска повишение от 13,53%, но регулаторът позволи 4,65% ,защото ако синьото гориво беше поскъпнало от януари над 10%, цените на парното и топлата вода щяха да скочат автоматично, а това в средата на отоплителния сезон и по време на предизборна кампания никак не устройваше ГЕРБ. Сега обаче е въпрос на дни повишението (почти 30%) да стане факт. В понеделник бяха публикувани новите цени на парното, което ще скочи до 38% от 1 април. Вчера стана ясно, че електроенергията за бита ще се увеличи с около процент, а компонентът "Задължение към обществото" за стопанските потребители с 1,25 лв. на МВтч. Производители от различни браншове, използващи природен газ, вече заплашиха, че


и те ще вдигнат цените на продукцията си

ако исканите увеличения влязат в сила. ГЕРБ вече се спъна веднъж в цените на електроенергията. Сега ще скочат и газ, и парно, и ток. През април-май ще се взриви третата мина в енергетиката. Тогава се очаква да пристигнат готовите реактори за АЕЦ "Белене". България има проект, площадка и оборудване. Има традиции и опит в управлението на атомна централа. И все още разполага с инженерно-технически капацитет. Бойко Борисов спря проекта да не би да разгневи началниците, опита се да се извини с Европейската комисия (ЕК), която трябвало да ни каже можем или не можем да имаме АЕЦ. Сбърка. ЕК няма единна политика по отношение на атомната енергетика, а и в писмо до него Брюксел  написа, че АЕЦ си е наш проблем. Борисов отказа финансирането на проекта от Русия, която дори беше предвидила средствата за построяване на централата в бюджета си. Унгария обаче не се поколеба да приеме и ще има АЕЦ "Пакш-2". И Турция прие. Какво правим ние, ако след четири години се наложи да затворим тецовете си на въглища заради новите екоизисквания?  Искаме ли да сме една от държавите с високотехнологичен отрасъл? Искаме ли да гарантираме енергийната си сигурност? Тези въпроси чакат отговори и вече не търпят отлагане.
Сагата с ТЕЦ "Варна", собственост на ЧЕЗ, е четвъртата мина, чието избухване беше отложено от институциите. КЕВР, Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол и Министерството на енергетиката си подхвърляха горещия картоф месеци наред. Повече от година ТЕЦ-ът не генерира електроенергия, защото не е модернизирал блоковете си в съответствие с екоизискванията. Това е основание за откриване на

процедура за отнемане на лиценза му

Такава няма започната, нито пък има наложена санкция за неспазване на приватизационния договор, съгласно който ЧЕЗ трябва да екологизира централата, която е стратегически обект от значение за националната сигурност. Без ТЕЦ "Варна" България не може да бъде енергиен лидер на Балканите, тъй като от работата й зависи регулирането, осъществявано от Електроенергийния системен оператор. ЧЕЗ се опитва да избегне санкциите и да си осигури гаранции за инвестиция, която евентуално би направил, т.е. иска да бъде изваден подобно на ВЕИ централите и американските тецове пред скобата на пазара. Ще му позволи ли ГЕРБ?   
Енергийният пазар и енергийната бедност са петата мина, която трябваше отдавна да бъде обезвредена от Световната банка. Вместо това добре платените й експерти ни подхвърлиха резюме от 20 странички на доклад, който нямало да покажат понеже съдържал конфиденциална информация. В 20 странички те съветват да вдигнем цената на електроенергията, да вземем нови заеми и да се оправяме, както можем.
Два неизкарани докрай мандата видяхме колко и какво може ГЕРБ в енергетиката. Третият е предварително миниран. От самите граждани за европейско развитие. Дали пък няма да ги "занули"?