Чорба, каша, боб, фасул и... водка, или менюто на войника

Темата за ястията, които се сервират на войниците, не е нова. Напоследък обаче предизвиква общественото внимание най-вече когато възникне някакъв проблем с доставките на някои продукти или наяве излязат числа, свързани със средства, харчени за нерегламентирани от закона действия по изхранването на защитниците на родината ни. Затова в навечерието на Деня на храбростта и Българската армия нека опитаме да надникнем в кухнята на военните по света - от Древен Рим до наши дни.

"Войната е война, а обядът е по разписание" - известната култова фраза се приписва на краля на Прусия от 1713 до 1740 г. Фридрих Вилхелм I, който изгражда една от най-мощните армии в Европа. Но и преди този прочут монарх на менюто на бойците се обръща доста голямо внимание и се придава важно значение.

В една от най-мощните армии в древността - римската, основното ястие на походната дажба е насъщният, който така и се нарича - военният хляб (panis militaris). Любопитното е, но едва ли е изненада, че на офицерите погачите били с по-високо качество. За разлика от месото и зеленчуците самуните не се развалят от горещините и са по-лесни за превоз и съхранение. Месечно на пехотинеца в империята се полагат около 30 кг хляб. Но невинаги има възможност цялата армия да се храни с готови питки и понякога получават зърно, което трябва сами да смелят с ръчни машинки, да омесят тестото и после да го изпекат върху въглища. Разбира се, на легионерите се дава още боб, а отделно място в менюто им заема сланината.

В армията на Петър I по време на Северната война редниците разчитат на 350 кг брашно, 160 кг елда или едро овесено брашно, 11 кг сол годишно. Отделно се дават пари за месо - 75 копейки, тоест този, който не може без мръвка, е принуден да си я купува със собствени средства. Солдатите получават близо 800 грама ръжен хляб дневно, трици за каша, както и две чашки водка или вино, наричано хлебно. Доста скромно, да не кажем - бедно, и нерядко униформените гладуват. 

Бойците на Наполеон изяждат по 750 грама хляб и по четвърт кило сухари и говеждо, което често се заменя със сланина или гърди, плюс 30 грама ориз. За основно ястие в армията на Бонапарт се смята следната супа: в огромен котел се слага месо в съотношение 250 грама на литър вода и се вари на бавен огън 4 часа, след което се добавят зеленчуци и (или) ориз и всичко това къкри до пълна готовност. Така приготвеният бульон става доста гъст, но войниците много обичат да надробяват вътре и хляб. Любопитно е също, че месните консерви са направени от прочутия сладкар, търговец на алкохол, кръчмар и изобретател Никола Апер по поръчка именно на френския император, който чрез завоевания или съюзи установява контрол над почти цяла континентална Западна и Централна Европа.

В разгара на Съветско-финландската война (1939-1940) народният комисар на отбраната Климент Ворошилов, наричан накратко нарком, предлага към менюто на редниците и офицерите да се добавят 100 грама водка и 50 грама сланина. Гениалната мисъл възниква в главата на един от мъдрите ръководители на страната заради страхотния студ, превзел Карелския провлак, намиращ се в северозападната част на Русия, между Финския залив на Балтийско море на югозапад и Ладожкото езеро на североизток. Колкото и да е странно на пръв поглед, идеята не само се приема и се издава специален указ, в който точно е посочена дажбата, но за танкистите тя дори е двойна, а за летците е предвиден силен коняк. Порциона с тлъстото месо започват да наричат "ворошиловски", а с алкохола - "наркомовските сто грама". Пресметнато е, че от януари до март 1940 г. бойците изпиват над 10 тона водка и почти 9 тона бренди. Добре е да се знае, че светлият почин в съветската армия продължава и по време на Втората световна, но количеството периодично намалява, а от 1943 г. се дава само на частите, участващи в настъплението. Споровете на историците как "войнишките 100 грама" се отразяват върху изхода на битките не стихват и до ден днешен. Факт е обаче, че ги отменят през май 1945 г.

Тъй наречените сухи дажби са сред най-древните начини многобройната армия да бъде нахранена в тежките условия на битки. Хляб, сухари, зърно и други бавно развалящи се продукти не само успяват да спасят бойците от глад, но и им дават сили да участват в безброй сражения. С изобретяването на консерви и сублимирани продукти сухоежбината все повече започва да прилича на пълноценно хранене. Още по време на Френско-германската война (1870-1871) известна и днес марка, предлагаща на пазара кубчета за бульон, започва да доставя на фронта първите концентрати, от които да се приготвя супа на бойното поле. Към средата на ХХ век на ястията, сервирани на бойците, се обръща специално внимание, а хранителните им свойства са пресметнати и проверени.

Храна от вкъщи за родните бойци?

Преди няколко години се заговори, че българската армия остава без храна. На обществено обсъждане бяха изнесени данни, според които клубове и почивни станции на Министерството на отбраната работели без договори, които да регламентират доставките на продукти и напитки. Причината за това положение е в нереализираната обществена поръчка. Така изхранването на военнослужещите, охраняващи обекти от национална сигурност, бе поставено под въпрос. МО излезе с гениалната идея на бранителите на родината ни да се дават пари и те да си носят храна от вкъщи - практика, прилагана и в миналото, но често водеща до инциденти.