12 Ноември 2024вторник08:25 ч.

ВРЕМЕТО:

Агенция „Пътна инфраструктура“ апелира шофьорите, на които им предстои пътуване в следващите дни, да тръгват на път с автомобили, подготвени за зимни условия. Прогнозите на метеоролозите са за влошаване на времето, понижение на температурите и снеговалеж. За 12 ноември е определен жълт предупредителен код за опасно време в Северозападна и Централна България в областите Видин, Монтана, Враца, Софийска област, София-град, Перник, Ловеч, Габрово, Велико Търново, Търговище, Сливен, Стара Загора и Пловдив. През нощта срещу вторник във високите планински части в Северозападна България дъждът ще премине в сняг. Прогнозите за Централна България са, че в Стара планина и Предбалкана ще се образува снежна покривка, която на места е възможно да достигне до 10 см. Необходимо е шофьорите да карат с повишено внимание и съобразена скорост, като спазват необходимата дистанция и да не предприемат резки маневри. Агенция „Пътна инфраструктура“ апелира шофьорите, на които им предстои пътуване в следващите дни, да тръгват на път с автомобили, подготвени за зимни условия. Прогнозите на метеоролозите са за влошаване на времето, понижение на температурите и снеговалеж. За 12 ноември е определен жълт предупредителен код за опасно време в Северозападна и Централна България в областите Видин, Монтана, Враца, Софийска област, София-град, Перник, Ловеч, Габрово, Велико Търново, Търговище, Сливен, Стара Загора и Пловдив. През нощта срещу вторник във високите планински части в Северозападна България дъждът ще премине в сняг. Прогнозите за Централна България са, че в Стара планина и Предбалкана ще се образува снежна покривка, която на места е възможно да достигне до 10 см. Необходимо е шофьорите да карат с повишено внимание и съобразена скорост, като спазват необходимата дистанция и да не предприемат резки маневри.

Блокада за 200 млн. евро за бизнеса

Правителството на ГЕРБ промени договор. Резултатът - забавени процедури и достъп на малки и средни предприятия до кредити. В условия на криза това е пагубно за някои фирми

/ брой: 158

автор:Йосиф Аврамов

visibility 3606

Програма "Джеръми" е европейска инициатива в областта на финансирането на малките и средните предприятия, в която водещо място заема Европейският инвестиционен фонд (ЕИФ). У нас е предвидено по тази програма да се оползотворят 200 млн. евро и тя е част от приоритетите по ОП "Конкурентоспособност", по която са оползотворени едва 1,3 на сто от средствата. По схемата за малки и средни предприятия до началото на юни т.г. са сключени едва 172 договора на обща стойност 97,4 млн. лв., като максималният им срок за изпълнение е едногодишен. За технологично обновление на големи фирми сключените договори са 37 за над 84 млн. лв. Изпълнението на по-голямата част от тях не приключи досега по-различни причини.
"Джеръми" е изцяло насочена към подпомагането на малкия и средния бизнес със заемни средства и дялови инвестиции. Европейският инвестиционен фонд (ЕИФ) е създаден през 1994 г., за да подпомага малки предприятия. Неговият мажоритарен акционер е Европейската инвестиционна банка, заедно с която той сформира "Групата на ЕИБ".
ЕИФ осигурява рисков капитал за малките и средните предприятия (МСП) както за нови фирми и предприятия, работещи в областта на иновациите и модерните технологии, така и за такива с неголяма бизнес история. Фондът гарантира на финансовите институции (като например банките) покритие на заемите, които отпускат на МСП. ЕИФ не е кредитна институция и той не предоставя заеми или субсидии на предприятия, както и не прави преки инвестиции в предприятия. Той работи посредством банки и други финансови посредници. Фондът използва собствени финансови средства или средства, поверени му от ЕИБ или ЕС. ЕИФ работи в държавите членки на Европейския съюз, както и в страни, които са кандидати за членство. ЕИФ е източник на финансов ресурс и за трите държави от Европейската асоциация за свободна търговия (ЕФТА) - Исландия, Лихтенщайн и Норвегия.
Споразумението с ЕИФ бе предоговорено през последните месеци от 2009 г. от екип на МИЕТ. При предоговарянето се предвижда значително по-голяма сума да е предназначена за рисково финансиране на бизнеса за сметка на кредитните линии и финансирането на гаранционни фондове, каквито основно се използват в другите страни бенефициенти по "Джеръми".
Основателен е въпросът

защо се наложи предоговаряне

В края на мандата на предишното правителство бе подписано споразумението с ЕИФ, с което сравнително голяма част от ОП "Конкурентоспособност" - 200 млн. евро, трябваше да бъде заделена в капиталов фонд. Тези средства преимуществено трябваше да бъдат разходвани за създаването на частни гаранционни фондове, които представителите на малкия и средния бизнес очакваха отдавна, и в по-малка степен - за фондове за рисково кредитиране. По този начин те щяха да получат относителни облекчения при кредитирането им от търговските банки, тъй като половината от исканото от тях обезпечение щеше да се поеме от тях, от една страна, а понастоящем то е непосилно за повечето фирми и е най-малко 130% от размера му. От друга страна, след като е налице по-малко обезпечение, се очаква да бъдат намалени и лихвите по кредитите за малкия и средния бизнес, които понастоящем са около 9-10%. През април 2010 г. сегашното правителство подписа нов договор с ЕИФ, с който се правят значителни промени. С приетия в края на май 2010 г. от НС Закон за ратификация на Споразумението с ЕИФ по Програма "Джеръми" се игнорира участието в него на държавната Българска банка за развитие, респективно - на създадения при нея Национален гаранционен фонд, под претекст, че е налице "държавна помощ". Не е искана обаче от страна на българското правителство нотификация от ЕК в тази връзка. Предвид обстоятелството, че ратификацията бе приета на 27.V. на първо и второ четене, нямаше техническа възможност от гледна точка на правилника на НС да бъде депозирано предложение във връзка с постигане на паритет 50:50 между средствата за гаранционни фондове и фондове за дялово инвестиране. Понастоящем по промененото  споразумение се приоритизират фондовете за дялово инвестиране.
Зам.-министърът на икономиката Евгени Ангелов заяви пред депутатите от икономическата комисия в НС, че по този начин

пари ще има едва за 100-120 фирми

Ако бе запазено старото споразумение с ЕИФ, най-вероятно средства щяха да достигнат до няколко десетки хиляди малки и средни фирми, предвид обстоятелството, че частните гаранционни фондове щяха да използват системата за т.нар. контрагаранции (при нея съотношението е 1 към 10 и един фонд с 5 млн. лв. капитал може да гарантира кредити за 50 млн. лв.). Посочените близо 200 млн. лв. по ОП "Конкурентоспособност" за технологично обновление на фирмите щяха да бъдат безвъзвратно загубени, ако неотдавна Комитетът за наблюдение на програмата не разреши удължаване на сроковете за изпълнение на проектите. По този начин бе осуетено връщането на 200 млн. евро в ЕИФ като гаранция, че ще бъдат завършени проектите. На практика този финансов ресурс заедно с допълнително привлечения ще бъде около 270 млн. евро.
В споразумението на правителството с Европейския инвестиционен фонд се предвижда ЕИФ да е основното юридическо лице по изпълнението на "Джеръми", което ще участва и в мениджмънта му. По аналогичен начин са сключени споразуменията и с другите страни в региона. ЕИФ ще е едноличен собственик на дружество със специална цел, което ще бъде създадено с капитал от средствата по инициативата - 389 млн. лв. То ще учреди и Холдингов фонд по "Джеръми", който ще е основният двигател по разделянето на средствата към бизнеса. Холдингът ще се управлява оперативно от ЕИФ. Бизнес инициативите, които ще кандидатстват за финансов ресурс, ще се одобряват от инвестиционен борд. Той ще включва трима представители на МИЕТ и двама от ЕИФ. ЕИФ ще подготвя инвестиционната стратегия на фонда, условията за кандидатстване и избора на финансови посредници за изпълнението на "Джеръми". След ратификацията предстои да се създаде холдинговият фонд. Непосредствено след това трябва да се публикува първата покана за заявяване интерес за управлението на първия фонд по "Джеръми" - рисков за инвестиции в стартиращи компании. Тези револвиращи евросредства трябва да се оползотворят до 2015 г. или ще бъдат загубени.
Бенефициенти по програма "Джеръми" са Гърция - 100 млн. евро, Румъния - 100 млн. евро, Латвия - 91,5 млн. евро, Литва - 290 млн. евро, Словакия - 100 млн. евро, Кипър - 20 млн. евро, и България - 200 млн. евро. В северната ни съседка Румъния, с която влязохме през 2007 г. заедно в ЕС, тази европейска програма вече функционира. Там е обявена първата покана за заявяване на интерес за рисков фонд.
Обикновено инвеститорите във фондове за частен дялов капитал изискват удвояване или утрояване на вложението си. Сега обаче макроикономическата обстановка изглежда е завишила изискванията им. Макрорискът в нашата страна е сред основните пречки през последните 15 месеца да има едва четири сделки. В краткосрочен план инвеститорите неизбежно ще поискат съществена рискова премия, за да инвестират в България. Спрямо страни като Полша и Чехия

у нас се инвестира все още трудно

особено през 2010 г., в която кризата се задълбочи.
Оползотворяването на средствата в размер на 199 млн. евро ще стартира със създаването на три фонда за дялови инвестиции, в които ще бъдат акумулирани 81 млн. евро от всичките 199 млн. Предвижда се останалата част да се разходва за кредитни гаранции (74 млн. евро), както и за допълнителни дългови и капиталови инструменти (44 млн.). Първият фонд ще бъде за стартиращи малки компании (venture capital) - с 30 млн. евро капитал, вторият ще е за малки компании в процес на развитие (growth equity) - с 60 млн. евро, а третият ще е смесен инструмент между дялови инвестиции и заеми (mezzanine) - също с 60 млн. евро. Програма "Джеръми" осигурява преобладаващата част от капитала за трите схеми - 70% в първия случай и по 50% в останалите два. Мениджърите на трите фонда, които ЕИФ ще избере с конкурс за управлението им, следва да осигурят остатъчното финансиране - общо 67 млн. евро, което в период на икономическа криза не е лесна задача.
Средства от тази програма, макар и в ограничен размер, ще получат и изградените мрежи от бизнес ангели. В България в момента функционират епизодично, без да са особено познати на по-голямата част от представителите на малкия и средния бизнес, две асоциации на т.нар. бизнес ангели: Българска мрежа на бизнес ангелите и Асоциация на българските бизнес ангели. С допълнителния ресурс вероятно до една-две години те ще се активизират. Освен за стартиращи и вече работещи български компании, по ОП "Конкурентоспособност" и "Джеръми" има заделени 1 млн. евро за грантово финансиране за развитие на мрежи от бизнес ангели. Това са обикновено заможни и квалифицирани хора, които биха вложили между 50 и 200 000 лв. в развитието на бизнес идея, която е още в начална фаза. Засега правителството не е решило как точно ще оползотвори тези средства, тъй като приоритет е стартът на трите фонда по "Джеръми", но има предвидена опция те да влязат в Холдинговия фонд и през него да се какндидатства за тях.
Печеливши вероятно и у нас ще са най-вече по-малки фондове, ориентрирани към сделки с малки и средни предприятия или към стартиращи компании, а тези, които се предвижда да се учредят, са такива. Рисковите фондове в България засега са сравнително малко. Един от тях е NEVEQ, който има няколко инвестиции в стартиращи технологични компании у нас и в региона на Югоизточна Европа. Такива вложения има и Balkan Accession Fund. Останалите фондове, които функционират и на българския пазар, са Global Finance, "Адванс екуити холдинг", Advent, EQT, 3TS, AIG и др.
В условията на криза и оттегляне на чуждестранни инвеститори едва ли споразумението с ЕИФ следваше да бъде предоговаряно от българското правителство, с което се забави повече от година. Набирането на допълнително финансиране за подобни фондове е трудно понастоящем не само у нас, а и в най-развитите страни. По данни на ЕИФ набраните през 2009 г. капитали имат спад с 85% дори спрямо 2008-а, когато кризата вече бе в разгара си. Според Европейската асоциация на фондовете за дялов и рисков капитал през 2009 г. има рязък спад на този вид инвестиране. В ЕС капитал са събрали два пъти по-малко фондове за едва 13 млрд. евро. Това е дори по-малко и от средствата на двата най-големи фонда, затворили през 2008-а. Вероятно от МИЕТ са смятали българската държава да увеличи пула от средства за бизнеса, но с предоговарянето на практика страната се излага на риска мениджърите на трите фонда да не наберат този допълнителен финансов ресурс поради кризата - на капиталовия пазар и най-вече в реалната икономика.

Качеството на водата се влошава

автор:Дума

visibility 733

/ брой: 215

Русия обединява най-големите си петролни компании

автор:Дума

visibility 980

/ брой: 215

Рекорден интерес към търг на "Булгаргаз"

автор:Дума

visibility 807

/ брой: 215

Държавата иска повече права върху "ЛУКойл Нефтохим"

автор:Дума

visibility 1068

/ брой: 215

1500 са руските загуби на ден в Украйна

автор:Дума

visibility 1028

/ брой: 215

СИРИЗА се разцепи

автор:Дума

visibility 812

/ брой: 215

Арестуваха турски журналист за огласена новина

автор:Дума

visibility 892

/ брой: 215

Накратко

автор:Дума

visibility 995

/ брой: 215

Ако няма разум

автор:Ина Михайлова

visibility 1136

/ брой: 215

Задънена улица

автор:Таня Глухчева

visibility 602

/ брой: 215

Равносметката на 35-те години преход

автор:Искра Баева

visibility 722

/ брой: 215

Ще бръкне ли 51-вото НС в кутията на Пандора

visibility 636

/ брой: 215

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ