Алтернативна икономическа стратегия и политика на ПЕС

    Големите световни кризи досега са водели до олевяване на народите и особено на интелигенцията. Настоящата криза не доведе до такива резултати. По-скоро - обратното. Защо?
Причините са дълбоки и сложни. Между тях могат да се откроят: все още пресните спомени от провала на т.нар. реален социализъм в бившия Съветски съюз и Източна Европа; десният завой на европейската левица през 1990-те години, който я направи трудно разпознаваема от центристките и консервативните партии; откъсването на лявата партийна върхушка от нейната широка социална база; закърнелите сетива на ръководителите на левицата срещу ширещата се престъпност, корупция и масово нарушаване на законите; загърбването на левите ценности в името на пребиваването във властта и личното обогатяване; острият дефицит от нови идеи за повече демокрация, солидарност и социална справедливост; липса на стратегическо въображение за подобряване живота на бедните и средните слоеве от населението и насърчаване на предприемчивостта и творческата инициатива.
Пребивавайки във властта, левите партии в Източна Европа бяха преки или косвени съучастници в престъпната

реставрация на бандитския капитализъм

и не направиха възможното поне да смекчат уродливите му последствия. Подобна косвена отговорност носят и пребивавалите във властта леви партии в Западна Европа, които не се различаваха съществено от десните по отношението си към ставащото в Източна Европа по време на т.нар. преход. Източноевропейските управляващи среди по време на реставрацията станаха повече проамерикански, отколкото проевропейски. Много често те (леви и десни) са по-консервативни от колегите си от Западна Европа. Казано най-общо, европейската левица се изражда и изневерява на класическите социалистически идеали. Тя се оказа неспособна и да модернизира тези идеали в духа на потребностите на новото време. Поради това трудовите хора и национално отговорната патриотична интелигенция се отчуждават от европейската левица.
След Жак Делор с неговата "Социална Европа" левицата се оказа неспособна да предложи друг проект от такъв мащаб. Стратегията "Европа 2020" е силно разводнен декларативен вариант на социална и зелена Европа, който е на път да бъде погребан от десните сили и забравен като Лисабонската стратегия от 2000 г. Сегашната европейска левица няма ясна средно- и дългосрочна стратегия и ако има нещо, то не се различава съществено от стратегиите на десните и центристките партии.
    Изработването на алтернативна лява стратегия и на политики за нейното изпълнение е много трудно, особено по време на икономическа криза и дефицит на свежи идеи. То изисква дълбоко вникване в причините за миналите провали и поемане на отговорност за допускането им; извличане на поуки от тях, колкото и горчиви да са те; мощно стратегическо въображение. Тук ще се опитам да споделя съвсем накратко отделни идеи по някои принципи и политики, които би следвало да съдържа новата икономическа стратегия на европейската левица.
1. Радикални промени в сегашния капитализъм и очертаване контурите на по-справедлива и по-демократична посткапиталистическа система. Светът е пред драматични промени, налагани от настоящата световна криза, която продължава вече пета година, без изгледи за скорошен край. Расте социалното напрежение и се разширяват протестните движения с ясен адресат на протестите, но без ясни програми за бъдещето и без убедително и прозорливо ръководство. Това повишава вероятността от тяхното постепенно затихване, загуба на ориентация и дори "пленяване" от още по-десни и религиозно-фанатични движения, както става в някои арабски страни.
Партията на европейските социалисти (ПЕС) не трябва да пропуска своя

исторически шанс

да покаже на европейските граждани, а и на човечеството пътя към новото по-хуманно общество и да очертае неговите главни характеристики. Тя трябва да започне широка дискусия в своите редове и в обществото по кризата в съвременния капитализъм и по основните черти на бъдещата по-демократична, по-хуманна и по-справедлива социална организация на обществото. Не е нормално да четем на страниците на "Файненшъл Таймс" дискусията на видни световни учени, изтъкнати настоящи и бивши държавници, уважавани политически и икономически коментатори през януари-март 2009 г. на тема "Нов свят - нов капитализъм" и през януари-февруари т.г. за "Кризата в капитализма", а ПЕС да мълчи по такъв фундаментален въпрос на нашето време, когато капитализмът все повече се задъхва в собствената си криза.
Пита се: защо ПЕС мълчи? Ако е истинска демократична левица и е загрижена за съдбата на европейските народи, тя е длъжна да започне такава дискусия, която да завърши със стратегически документ, наситен с нови идеи и визия за нова социална организация в Европа и на човечеството през следващите десетилетия. Оставената празнина след катастрофата на догматичния диктаторски псевдосоциализъм трябва да бъде запълнена от творческия демократичен и модерен социализъм с ефикасни имунни механизми за предпазването му от ново израждане. Време за губене няма! Много десетки милиони европейци очакват от ПЕС действия, а не само декларации!
2. Мирен или военен изход от настоящата икономическа криза. На широкия кръг читатели може да не е известно, но специалистите знаят, че САЩ и Европа излязоха от световната криза в края на 1930-те благодарение на Втората световна война. Изпробваните тогава мирни средства от президента Рузвелт за излизане от кризата не сработиха. А и американските консерватори направиха необходимото да ги блокират и дискредитират. Едва след започването на войната икономиките на развитите страни заработиха с пълна мощ за обслужване на военната машина и безработните се върнаха във фабриките или облякоха военните униформи.
Приложените досега опити за мирно излизане на САЩ, Европа и Япония от настоящата криза не дават убедителни резултати. Подобно на своите идеологически събратя от миналия век, сегашните американски и европейски консерватори също се стараят да блокират тези усилия. И небезуспешно засега, особено в Европа. Растежът на БВП, използван като основен и силно опростен критерий за оценка на излизането от кризата, е много груб и ненадежден измерител на прогреса и благосъстоянието на народите. Но дори и по него

резултатите не са окуражаващи

БВП в САЩ, който през предкризисните години растеше средногодишно с 2,7-3,8%, спадна през кризисната 2009 г. с 3,5%, през 2010 г. нарасна с 3,0%, през 2011 г. с 1,6%, за 2012 г. се прогнозира 1,5%, а за 2013 г. 1,3%, но може да спадне и по-ниско при сегашния блокаж в най-високите коридори на властта. Безработицата, която е много важен показател за здравословното състояние на икономиката и обществото, в нормалните години беше 4-5%, достигна над 10% през 2009 г., а сега е 8,3%. Икономиката на САЩ през последните години постепенно отстъпва от челната си позиция по конкурентоспособност. Реалните разполагаеми доходи намаляват.
БВП в ЕС растеше средногодишно с 2,5-3,2% в предкризисните години, спадна с 4,3% през кризисната 2009 г., нарасна с 2,0% през 2010 г., с 1,5% през 2011 г. и е отново в рецесия през 2012 г. В началото на 2008 г. безработицата беше 6,7%, в края на 2011 г. е 9,9%, а в еврозоната 10,4%. Безработните в ЕС бяха 16 млн. души през 2008 г., 23,8 млн. в края на 2011 г. и продължават да растат. Реалните разполагаеми доходи намаляват. Най-големите икономики в съюза през последните години запазват, а други отстъпват от челните си позиции по конкурентоспособност. При сегашната дългова криза и брутална рестриктивна политика Европа е изправена пред десетилетие на икономическа стагнация, висока безработица, намаляващи реални доходи и нарастваща социална поляризация. То може да се окаже загубеното европейско десетилетие.
Япония преживя две загубени десетилетия и сега навлиза в третото. През 90-те години на миналия век средногодишният растеж на БВП беше около 1%, през първото десетилетие на този век - около 1,5% (при 6,3% спад през 2009 г.), и нов спад от 0,4% през 2011 г. От 1953 до 2010 г. средногодишната безработица е била 2,6%, с максимум 5,6% през юли 2009 г. и минимум 1,0% през ноември 1968 г. Реалните разполагаеми доходи намаляват през последните 20 години. Япония общо взето запазва челните си позиции по конкурентоспособност.

(Следва)

-------------------
В няколко поредни броя ДУМА ще публикува разширен вариант на изказването на проф. Ангелов на конференцията "Алтернативата на европейските социалисти: финансова стабилност и икономически растеж в Европейския съюз", организирана от европарламентаристите социалисти в София на 17 февруари 2012 г.