Българските евродепутати от БСП от "Хората на първо място" до днес

С мотото "Хората на първо място" стартира преди малко по-малко от две години кампанията на номинираните българските евродепутати от БСП на вторите поред избори за Европарламент през 2009 година. Тогавашните кандидати за членове в Групата на демократите и социалистите обещаха на хората, които ги подкрепиха за участие в Европейския парламент, да отстояват неотменно националните интереси на българските граждани и да не забравят, че са представители на едно от най-сплотените политически семейства в Европарламента - това на социалистите. Целите, които си поставиха, бяха свързани с изграждане на справедлива социална Европа за хората, да работят за силна икономика и финансова стабилност, развито обществено знание, гарантирано здравеопазване. Освен това приеха за свои и ангажиментите по отношение борбата с промените в климата и защита на природата, както и равнопоставеността между половете. Още тогава евродепутатите на левицата обещаха, че ще гледат на Европейския съюз като на силен партньор за мир, сигурност и развитие. Днес, почти преполовили мандата си, българските евродепутати социалисти вече могат да се похвалят със завидна активност - над 200 различни инициативи, становища, изказвания, депутатски питания, участия в разисквания или предложения по отношение изготвяне на промени в европейското законодателство.

България да осъзнае, че е наравно с другите

Разбирам задачата си в Европейския парламент като доближаване на България към осъзнаването, че е пълноценна част от ЕС и участва наравно с останалите в правенето на политика и във взимането на решения, казва Ивайло Калфин. Той поделя задълженията си между ръководството на парламентарната делегация на социалистите и работата в 5 комисии (за бюджет, за бюджетен контрол, за промишленост и енергетика,за кризата и за политическите предизвикателства след 2013 г.) и в две парламентарни делегации.
Бюджетната комисия на ЕП е висшата класа на политическия пилотаж, където той е заместник-председател. Калфин си е поставил като постоянна цел, фондовете за България да не бъдат ограничавани и намалявани. Като едно от големите си завоевания той посочва отпускането на допълнителни 300 млн. евро компенсации за затварянето на четирите по-малки реактора на АЕЦ "Козлодуй". Тези пари не бяха нещо повече от празно политическо обещание. В трудната ситуация на криза, в която се водеха войни за всяко евро, битката за "Козлодуй" не беше лека, но успяхме да осигурим тези средства, казва евродепутатът.
За следващия бюджет на ЕС усилията му са насочени чрез промяна на правилата, евросредствата да стигат все повече до малките потребители, вместо да се концентрират у едрите бенефициенти. Голямото предизвикателство на бюджет 2011 и 2012, последни по действащата в момента финансова рамка на ЕС, е те да бъдат едновременно инвестиционен инструмент, но също да се отчитат и социалните аспекти като създаване на нови работни места, борба с ниските доходи и с бедността. Грижата за разходването на парите на европейския данъкоплатец е водеща в работата на Калфин и в Комисията за бюджетен контрол. Там се изграждат механизми съвместно със службата за борба с измамите ОЛАФ и Европейската сметна палата с цел намаляване на корупцията и злоупотребите. Като докладчик на ЕП за Европейската инвестиционна банка и Европейската банка за възстановяване и развитие, той се стреми да запази и убеди институциите да увеличат финансирането на тези институции в подкрепа на бюджета и за запазване на програми, важни за България, като финансирането на научната и развойна дейност, иновациите и регионалните проекти.
Ивайло Калфин беше основен и за доста дълго време единствен глас в подкрепа на включването на България в Пакта "Евро Плюс" - политическата договореност, чрез която ще се управляват икономическите процеси в ЕС. Евентуалното оставане извън пакта, за което настояваше финансовият министър Симеон Дянков, означаваше сами да се поставим в категорията второкласен член на ЕС. Участието в пакта е предизвикателство и ще изисква от властите да положат повече усилия и да вървят заедно с другите европейски държави, убеден е Калфин.
Евродепутатът е и съучредител на интерпарламентарната група "Младеж",занимаваща се с политиката за днешните и утрешните млади.  Участниците се опитват да проучат пречките пред европейската мобилност и да осигурят насочването на повече фондове към тази група. Това означава повече студенти и ученици да могат да пътуват, да учат и да стажуват в други европейски държави. Изследване, направено у нас по поръчка на Калфин, показа, че заради недостиг на средства едва 4% от младежите се включват в европейски обмен по програмата  "Еразъм" и "Младежта в движение". Българите трябва да се чувстват добре дошли у дома си, но и да бъдат приемани навсякъде в ЕС като европейци. Ето защо Ивайло Калфин алармира ЕК за нови сигнали за преследване на български граждани във Франция и получи ангажимента на комисаря за гражданските свободи Вивиан Рединг, да следи отблизо действията на френските власти спрямо временно пребиваващи там наши сънародници. Калфин беше един от най-активните евродепутати в изработването и приемането на Дунавската стратегия, която ще позволи наличното финансиране да бъде насочено към разработването на съвместни проекти.Той предложи на правителството и пилотен проект за усвояване на такива средства, като очаква властите да го реализират.
Комисията по промишленост, енергетика и иновациите е една от най-натоварените в парламента и работата на Калфин в нея е изключително разнообразна. От актуалния проблем за ядрените отпадъци до бъдещето на интернет и на енергетиката в ЕС. Калфин полага усилия да спре набиращите сила искания всяка държава, произвеждаща енергия от АЕЦ, да бъде задължена да построи хранилище за отработено гориво на своя територия. Той работи по приемането на енергийна стратегия на ЕС, която залага на възобновяемите източници, създаването на единен енергиен пазар и на свързаност. Освен това евродепутатът е ангажиран и с проблемите, свързани със защитата на личните данни и срещу следенето в интернет. Негови са 26 изказвания в пленарна зала, 12 питания, 17 резолюции, 5 становища и 4 доклада.

Улесняване на правилата за усвояване на евросредствата

Основните приоритети на Евгени Кирилов в Европейския парламент (ЕП) са свързани с дейността му в Комисията по регионално развитие и в Комисията по външни работи на ЕП. Той е ангажиран с предприемане на мерки за по-нататъшно улесняване на правилата за усвояване на средствата от европейските фондове през настоящия програмен период и за в бъдеще. Евродепутатът работи и за засилване на измерението за социално сближаване на регионалната политика, запазване на фокуса на структурните фондове върху подпомагане на най-бедните и изоставащи региони на ЕС, както и подкрепа за приемането на Дунавската стратегия.
Друг акцент в неговата работа е защита на българските национални интереси в Македония - създаване на съвместни експертни комисии между България и Македония по история и образование, защита правата на македонските граждани с българско самосъзнание. В тази връзка е и идеята за изграждане на железопътната линия между Скопие и София, запазване на българското културно наследство в Македония и опазване от разрушаване на българските фрески и артефакти, както и възстановяване на българските военни паметници и гробища на територията на Македония. Евродепутатът е ангажиран и със защита на българските национални интереси в Турция - разрешаване на въпроса за обезщетението на тракийските бежанци, защита на българските църковни имоти в Турция. За по-силно ангажиране на ЕС в съседните на България и ЕС Черноморски регион и региона на Южен Кавказ настоява Евгений Кирилов. Той подкрепя по-активна политика в региона в контекста на енергийната сигурност на ЕС и изграждане на тръбопровода "Набуко", както и  разрешаване на неразрешените конфликти, с цел повишаване на стабилността и сигурността в региона. Досега Евгени Кирилов е бил докладчик на ЕП относно изменението на Общия регламент за структурните фондове от 2006 г. Освен това е докладчик на ЕП относно "Нуждата от изработване на европейска стратегия за региона на Южен Кавказ".Съвносител  е на писмена декларация за премахване на ограниченията за работа на българските граждани, които са все още в сила в някои страни-членки на ЕС.
От началото на 7-мия парламентарен мандат 2009-2014 г. Евгени Кирилов е задал четири парламентарни въпроса, съвносител е на три предложения за резолюции, изготвил е два доклада и е внесъл повече от 60 поправки към различни доклади.
Направил е 14 изказвания на пленарни заседания и е участвал в изготвянето на една писмена декларация. В рамките на същия период той е бил домакин на 7 посетителски групи от цялата страна, което прави общо 180 човека, които по негова покана са посетили Европарламента и други европейски институции в Брюксел.

Шенген, рибарство и Черно море, достойна  работа за жените в ЕС

Темата "Шенген" е  една от основните теми, по които работи евродепутатът Илияна Йотова. Тези дни Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешен ред прие с голямо мнозинство доклада на Карлуш Коельо за готовността на България и Румъния да се присъединят към Шенген.
Към момента позиция против влизането на България и Румъния са обявили Франция, Холандия и Дания. По думите й, много усилия коства да се преодолеят опитите на нейни колеги от други държави, които смесват технически критерии за присъединяването към Шенгенското пространство с мониторинга за сътрудничество и проверка, който България търпи от 2007 година досега. Според нея добър знак е отговорът, получен на нейно запитване от председателя на ЕК Жозе Барозу, който споделя позицията на българските социалисти в ЕП, че няма никаква правна връзка между двете процедури.  
Друга тема от работата на Илияна Йотова е очакваното гласуване от страна на ЕП на документ, засягащ перспективите пред рибарството в Черно море. Инициативата е на Илияна Йотова, която е определена и за автор от Комисията по рибарство на ЕП. Трябваше ми известно време и немалко усилия да убедя моите колеги от другите страни, защо е необходимо специално законодателство за Черно море, обясни мотивите си евродепутатът.
Илияна Йотова настоява за обособяването на отделна организация за управление на риболова в Черно море, тъй като проблемите  се разглеждат наред с тези за Средиземно море, без да се съблюдават нашите интереси. Важно е и отпадането на годишните квоти за България и Румъния за някои видове. По думите й, трябва да се има предвид нуждата от достъп за европейско финансиране за научните екипи от всички черноморски държави. За да бъдат отчетени интересите на всички черноморски държави, Илияна Йотова имаше срещи с турските си колеги в Анкара и с представители на руската администрация в Москва. Във връзка с подготвяния доклад в ЕП, Комисията по рибно стопанство ще изпрати делегация от евродепутати от различни страни-членки в България по нейна покана. Европейските ни партньори ще бъдат във Варна, Каварна, Созопол, Несебър и Бургас и ще се срещнат с представители на различни власти в областта на рибарството.
Като член на комисията по заетост и социални въпроси, Илияна Йотова работи усилено и за подобряване правата и условията на работа сред жените в Европейския Съюз. Тя беше докладчик за Групата на социалистите и демократите (С&Д) в ЕП по две изключително важи резолюции: "Жените, работещи при несигурни условия на труд" и "Лицето на бедността сред жените в ЕС" . Основният акцент, според нея, е онези, които имат несигурни условия на труд, и техните семейства, да бъдат осигурени чрез обезщетения в случай на безработица и майчинство. Затова евродепутатът призова държавите-членки да осигурят надеждни и качествени компенсации. Отделяне на  средства от следващата бюджетна рамка за откриване на работни места и социална протекция на жени, равен достъп за жени и мъже до финансово кредитиране, в осигурителния стаж да влиза периода на майчинство и отглеждане на деца, улеснен достъп до пазара на труда на жените-имигранти и от етнически малцинства, сериозни мерки за премахване на дискриминацията на бременни жени на пазара на труда, са част от предложенията, които евродепутатът отправи към Еврокомисията и които бяха единодушно приети.
Евродепутатът е на мнение, че работодателите, които предлагат несигурни условия на труд, трябва да бъдат санкционирани, за да се предотврати тази порочна практика. Друг чисто социален акцент е свързан със стратегията на ЕК "Европа 2020" за 75 % заетост до 2020 година. Необходимо е да се обърне сериозно внимание и на интеграцията на ромското население в ЕС, а хората да бъдат окуражавани да посещават училище поне до задължителната минимална възраст. Илияна Йотова може да отчете над 34 изказвания, участия в дискусии, доклади др.

Бързи преговори с Македония и Евронест

Кристиан Вигенин беше определен временно за докладчик за Македония, като докладът за напредъка на страната през 2010-та година бе гласуван с огромно мнозинство в Европарламента през април 2011 г. Докладът настоява преговорите за членство на Македония в ЕС да започнат възможно най-бързо, защото продължаващото отлагане вече има негативно отражение върху стабилността на страната. Вигенин също посочи и реформите, които македонските власти трябва да извършат, за да ускорят процеса, особено в сферата на съдебната система, публичната администрация, гарантирането на свободата на медиите и правата на гражданите. Като член на Президиума на Партията на европейските социалисти, той ръководи и работната група на ПЕС по разширяването на ЕС към страните от Западните Балкани. Основен приоритет на екипа е да подпомага процеса на европейската интеграция на целия регион. В края на март в Брюксел се проведе заседание с участието на еврокомисаря по разширяването Фюле, където участниците изразиха тревога, че апатията към разширяването в страните от региона е по-голяма заплаха от умората от разширяването в Евросъюза. На 3 май 2011 г. се проведе учредителното събрание на Парламентарната асамблея Евронест като парламентарно измерение на Източното партньорство - започнатата от Европейския съюз политика на сближаване с източните му партньори, целяща избягване на нови разделителни линии и подпомагане на техните усилия за политическа, икономическа и социална реформа. Делегацията на ЕП в Евронест беше създадена в края на септември 2009 г. За ръководител на делегацията единодушно бе избран Кристиан Вигенин, а на учредителното събрание т.г. за съпредседатели на Асамблеята бяха избрани Вигенин и Борис Тарасюк - ръководител на делегацията на Верховната Рада на Украйна. Асамблеята има четири постоянни комисии - по Политически въпроси, човешки права и демокрация; по Икономическа интеграция, синхронизиране със законодателството и политиките на ЕС; по Енергийна сигурност и по Социални въпроси, култура и гражданско общество. В Евронест влизат 60 представители на Европарламента и по 10 членове от държавите от Източното партньорство - Азербайджан, Армения, Грузия, Молдова и Украйна. Асамблеята бе свикана без участието на представители на Беларус - също страна-членка от Източното партньорство. Парламентаристите от всички делегации подкрепят тезата, че в страната трябва да бъдат създадени условия за провеждане на свободни и честни избори, които да отговарят на стандартите на ОССЕ и Съвета на Европа, и да бъдат гарантирани гражданските права и свободата на медиите. Когато тези реформи са налице, към Минск ще бъде отправена покана да се присъедини към Евронест. Кристиан Вигенин има над 22 изказвания пред ЕП, както и четири парламентарни питания.
 

Ивайло Калфин:
България не успява да се реализира като пълноценен член на ЕС

- Защо настоявахте България да влезе в "Евро+"? Няма ли да ни струва прекалено скъпо?
- Там ще се вземат основните икономически решения на Европейския съюз и България трябва да е част от този процес, ако не иска да бъде второ качество член. Не разбрах само, защо правителството отказва да обясни на гражданите какви са му ангажиментите по този пакт. А те не са свързани с финансови задължения, а с конкретни мерки за повишаване на конкурентоспособността на икономиката, от което тя безспорно се нуждае.
- В навечерието на 5-та година от членството, успя ли страната ни да стане пълноценен член на Общността?
- България беше по-пълноценен член през първата, отколкото преди петата година на членството си. То означава самочувствие и инициативи. Такива имаше в началото: инициативи за Западните Балкани, за Черно море, за източното партньорство, за Дунавската стратегия. За съжаление, през последните 2 години не съм чул за българска инициатива, която да е станала европейска политика. По това се измерва доколко сме успели да се интегрираме в европейските процеси.
- Една прогноза - кога ще влезем в еврозоната и има ли смисъл да се стремим към еврото в тези смутни икономически времена?
- Това не е политически, а икономически въпрос. Ще стане член на еврозоната, когато икономиката й се доближи до средните равнища в Европа. Ако това бъде направено предсрочно, ще навреди на икономиката ни. Кризата в еврозоната, вярвам, ще бъде преодоляна. Ако се задълбочи, ние ще сме една от потърпевшите, въпреки че не участваме в нея. Така че и ние имаме интерес тя да се запази.

Евгений Кирилов:
Стоим на дъното или много близо по усвояване на евросредства

- Как изглежда от Брюксел картината с усвояването на европейските средства в България?
- По последните данни на Европейската комисия, към 1 април 2011 г. стоим на дъното или много близо до него по усвояване на средствата от структурните фондове спрямо останалите държави членки.
Макар използването на парите от европейския регионален фонд да е сравнително по-добро, отколкото при другите два фонда - социалния и кохезионния, необходими са сериозни усилия да се догонят останалите държави по степен на усвояване и по трите фонда. От 27-те държави-членки България е на 24 място при фонда за регионално развитие, на 25 място при социалния фонд и на последно при кохезионния. По-притеснителното е, че разликата с първенците не е в няколко процента, а в няколко пъти по-малко проценти усвоени пари.
- А преди години какви бяха резултатите?
- През есента на 2009 г. ситуацията е различна: България заема 14 позиция при Европейския фонд за регионално развитие и Кохезионния фонд, и е на 15 позиция при Европейския социален фонд.
- Какви ще са последствията за нас?
- Заради слабото усвояване на средствата от ЕС е вероятно да загубим средства от еврофондовете, ако не похарчим парите навреме. Не може да ни успокоява твърдението, че периодът на усвояване на средствата изтича през 2016 г. и тогава ще теглим финалната черта на печалбите и загубите. Тогава ще бъде твърде късно, защото правилата на ЕС са такива, че предварително казваме какви пари ще усвоим в рамките най-много на четири години (т.нар. правило N+3) и каквото не изразходваме, го губим.
В тази връзка ситуацията по отношение на Кохезионния фонд в България е най-тежка. От миналата година ЕК не е превеждала пари от него за България, а остават неусвоени 70,17% от парите, които трябва да се отчетат до края на 2011 г. За останалите три години, за които вече тече срокът за усвояване - 2009 г., 2010 г. и 2011 г., страната не е усвоила никакви средства и процентът е нула. Предвид на тези данни може да се говори за реален риск, още в края на тази година България да загуби огромни средства. Затова потенциалната опасност от загуба на евросредства не е въпрос на далечното бъдеще, а съвсем реална и предстояща и мерките за нейното преодоляване трябва да бъдат предприети незабавно.

Илияна Йотова:
С Шенген завършва процесът на реалното ни членство в ЕС

- Защо е толкова важно за България да бъде приета в Шенген?

- Работата далеч не е само в това, да не се налага да си показваме личните карти, когато пътуваме из Европа. Това е въпрос на престиж и доверие към страната и българите. Нашата страна стриктно е изпълнила всички технически изисквания, които са и били поставени, както и на страните от предишното разширяване на Шенген през 2007 година. Няма никакви основания да бъдат прилагани двойни стандарти и да се хранят допълнително постоянните скептици за нашето членство в ЕС.

- Не е ли логично да  ни приемат, когато Механизмът за сътрудничество и проверка отпадне?

- Не. Това не само не е логично, но не е и справедливо. Механизмът се прилага от ЕК, която няма нищо общо с Шенген. Към нито една от страните при предишното разширение не са предявявани допълнителни претенции. Искам страната ни да бъде равноправна на всички останали. В началото на процеса за приемане в Шенгенското пространство бяха заявени определени технически изисквания. Днес мнението на всички, включително и на държавите-членки, които са против нашето приемане, е, че тези критерии са изпълнени, и е обидно правилата на играта да бъдат променяни в движение и да ни се вменяват нови критерии. Няма да се примиря България да бъде боксовата круша на Европейския съюз.

- Кога в крайна сметка ще влезем в Шенген?

- Иска ми се да влезем възможно най-скоро, кога обаче ще стане това, не се наемам да гадая. Обективните причини са свързани с кризата в Северна Африка и бежанската вълна, с изборите в държавите-членки, с популистките настроения в много страни от Европа. Субективните са грешките на правителството, на българската дипломация, която така и не можа да намери верния път на поведение в тази деликатна обстановка. Имаше серия от непредпазливи изказвания и откровени глупости от страна на представители на властта, непоследователност, политиканстване на дребно. В Брюксел се следи за всяка дума и затова доносите срещу европейските социалисти и  откровената неграмотност на председателя на ПГ на ГЕРБ Красимир Велчев  в най-добрия случай предизвикват само снизходителни усмивки. Искам да бъда ясна: Шенген не е на ГЕРБ, БСП, СДС или друга партия. Това е залог за България. С нашето членство в пространството без граници, ще завършим окончателно процеса на реалното ни членство в ЕС. На 4 май се честваха 25 години от подписването на Шенгенския договор. Аз бях единственият поканен евродепутат от България. Посланието на онези, чийто подписи стоят под Шенгенското споразумение, беше категорично - истинската Европа е Шенгенската Европа.


Кристиан Вигенин:
ЕС трябва да има активна роля в Северна Африка

- Наскоро бяхте в Египет и Тунис като ръководител на делегациите на Европарламента и на Групата на социалистите и демократите в ЕП, как оценявате събитията там?
- Свидетели сме на исторически промени, които имат потенциал да преобърнат представите ни за народите от Северна Африка. Виждам много прилики между нежните революции в Източна Европа през 1989 г. и арабските революции от 2011-та. Стремежът към повече свобода, демокрация и социална справедливост е чувство, познато и за българите. Ние знаем колко труден е пътят към постигането на тези идеали, затова и наред със солидарността и готовността за подкрепа от страна на ЕС, аз подчертавах колко реализъм и усилия са нужни за крайния успех.
- Какви предизвикателства стоят пред народите от региона?
- Арабските революции станаха израз на желанието на гражданите за промяна на режимите и начина на управление. Сега за тях е важно да изградят демократични общества и политически системи, които да гарантират човешките права и граждански свободи. Но тези усилия са обречени, ако не бъдат решавани паралелно и социалните проблеми, защото именно отчайващата социално-икономическа среда е вторият компонент, който доведе до възпламеняването на народното недоволство. Предстои дълга и трудна битка.
- Каква трябва да е политиката на ЕС към тези страни?
- Събитията в Северна Африка ясно показаха, че сме допуснали грешка, като сме поддържали отношения с режими, които не могат да бъдат определени като демократични. Сега ЕС трябва да има активна роля в региона, за да подкрепи новите управляващи в усилията им да изградят модерни, демократични и отворени общества, с конкурентноспособни икономики, създаващи работни места и перспективи за младите хора. Имаме ангажименти не само от солидарност, но и защото едно политически стабилно и икономически проспериращо Южно Средиземноморие ще предотврати засилването на имиграционния натиск към Евросъюза. В средата на май Еврокомисията ще предложи своите виждания за обновената политика на съседство.