Бабите

Вече встъпихме в поселенията на Баба Марта - единствената жена сред "дядовците" в обредно-календарната система на българите. Сестрата на Голям Сечко и Малък Сечко е своенравна и капризна. Докато се смее, отведнъж заплаче. Баба Марта е символ на обновяващото се начало. Затуй в нейна чест се кичим с мартеници.
Българският книжовен правопис се отнася почтително към главната буква и е доста "стиснат", когато разрешава ползването й. И щом издигне нависоко някоя най-обикновена дума, това е голямо признание. Така е с няколкото славни "старици" - плод на народната вяра, митически или исторически персонажи, на които е позволено в името им нарицателното "баба" да се изписва както се изписват собствените имена. И всички тези баби, като започнем с Баба Марта, са добрички, с изключение на Баба Яга. Но подир доброто винаги върви злото. И Баба Меца идва от приказките, но тя не плаши децата...
Най-отдалечена от нас във времето е Баба Вида, легендите за нея са най-пъстри. Влизам в дирята на една от тях. Имало три сестри Вида, Кула и Гъмза, те се разделили и основали трите града Видин, Кула и Гъмзиград. Говори се, че Вида била красива, искали я много мъже, но тя все не могла да си намери прилика по ум и хубост.  Остаряла - неомъжена и самотна, но когато дошла турската опасност, тя събрала населението и му заръчала да издигне на лично място в града кули, в които то да се крие. Според друга легенда това било "през латинско време". И учените разказват, че първо е построена римската кула Бонония през III век, а през Х век се изгражда същинската крепост, тя е известна като Баба Вида или Бабини Видини кули. Така легендите за Баба Вида дават името на днешната крепост-музей, едно от чудесата на България.
Баба Тонка или Тонка Тихова Обретенова  (1812-1893) - героична революционерка, ражда 11 деца, седем остават живи - пет момчета и две момичета. "Четирима сина загубих, двамината са в гроба, а другите полуживи. Но още четирима да имах, пак ще ги накарам да носят българското знаме със златния лъв" - ще каже славната русчуклийка, съратничка на Васил Левски. В нейния дом синът й Никола основава Русенския частен революционен комитет, участва в четата на Христо Ботев. Другите двама - Петър и Ангел, са в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа, а Георги участва със Стоян войвода в Старозагорското въстание. Дъщеря й Петрана ушива знамето на Червеноводската въстаническа чета (1875), а другата й дъщеря Анастасия е съпруга на Захарий Стоянов. Баба Тонка, тази "ербап жена", както я наричали турците, оглавява бунт срещу гръцкия владика Синесий, тя изравя от гроба на Стефан Караджа черепа му и го пази като светиня. С душевната си сила и бунтарския си дух, с родолюбието си по право влезе в пантеона на великите българки.
Пътен лист за този пантеон получи и Баба Неделя - Неделя Петкова Караиванова (1826-1894) от Сопот, родолюбива просветителка и революционерка, основателката на девическото образование у нас. Тя получава кръщение като учителка в София, където работи със Сава Филаретов в новооткрито девическо училище. Учителства в Самоков, Кюстендил, Прилеп, Охрид, Велес. В Прилеп организира за първи път честване на светите братя Кирил и Методий, във Велес влиза в революционния комитет, шие бунтовното знаме с извезан лъв, отваря и първото българско девическо училище в Солун. След Освобождението обикаля Македония, където създава женски дружества, но и записва народни песни и обичаи. Вече получила прозвището "Баба Неделя", тя е сред организаторите на първото модно ревю - през 1873 г. в Цариград са показани 300 народни носии на изложба, открита от екзарх Антим I. В София площад носи нейното име, а има и Хепи Баба Неделя (!).
Пророчицата Баба Ванга - Вангелия Пандева Гущерова (1911- 1996), също влиза в списъка на безсмъртните. Нищо че православни и евангелистки духовници виждат в пророчествата й окултизъм и намеса на демонични сили, попщината търси зли духове в състрадателното сърце на петричката врачка. Но хората ще посещават музея й в Петрич и черквата "Св. Петка Българска" в Рупите, където сляпата ясновидка е изрисувана от Светлин Русев. Ще излизат още книги за необикновената дарба, нравствената извисеност и мъдростта на пророчицата, ще се правят филми, ще се разпространяват лечебните й рецепти с билки - нейната необикновена "фармакопея". Черковниците може да не я признават, но за народа тя, Баба Ванга, е повече от светица.
Има още баби, които заслужават признанието на "главното Б": една литературна героиня - Баба Илийца, излязла от разказа "Една българка" и влязла не само в музея в с. Челопек, Врачанско, но и в народното съзнание, и две славни майки - Баба Парашкева, майката на Георги Димитров, и Баба Елена, майката на Никола Вапцаров. Знаете защо трябва да ги почетем. С главна буква Б.