Театър с цената на водата*

Емил БРАНДИЙСКИ

С наближаването на края на годината, освен всички други страсти в държавата, се разразиха и тези във водния сектор. Дойде време водоснабдителните дружества да се наредят на опашка пред Комисията за енергийно и водно регулиране и да предявят претенциите си за цената на водата за 2023-та. Съвсем тематично, в унисон със стратегията и похватите им, за ден на общественото обсъждане бе избран 6 декември - денят на рибаря. На заседанието присъстваха представители на записалите се предварително ВиК дружества от цялата страна, както и представители на МРРБ, омбудсмана, браншовите синдикати на КНСБ и КТ "Подкрепа", Българската асоциация по водите и др.

Обществено обсъждане е силна дума за събитието, тъй като на всеки участник му се предоставяха едва 5 минути за мнение или становище по предложените от него цени и одобрените засега от регулатора. След изразяване на мнение по определените от КЕВР цени всеки от недоволните (а и от доволните) представители на ВиК дружествата следвало в писмена форма и в двуседмичен срок да потвърдят становищата си по отношение на цените, определени от КЕВР. Цялото събитие приличаше малко или много на театър и по същество,

обсъждане на цени нямаше

тъй като, държейки нещата в свои ръце, КЕВР отделяше от безценното си време едва по горепосочените 5 минути, време крайно недостатъчно за излагане на каквито и да е доводи, на каквито и да е тези. Времето стигаше единствено за изразяване на мнения, в които всеки от участниците теглеше "чергата" към себе си. И то предимно от недоволните.

Някак през годините, особено след старта на реформата във водния сектор през 2015 г., гражданите очакваха, че след като на дружествата от ВиК сектора се дават такива големи увеличения, те ще постигнат заложените им от КЕВР цели, определени в показателите за качество. Ето и какви увеличения получиха по-големите дружества от сектор "Водоснабдяване" в края на първия инвестиционен период 2017-2021 г.

За тези 5 години дружествата са получили средно по около 27-28% увеличение на цената, или средно около 0,60 лв. за кубик вода.

Всеки би си задал въпроса колко от повишението в цената, заложено в инвестиционния план през този първи период, е разрешила КЕВР?

От таблицата се вижда, че с няколко изключения дружествата са получили над 90% от поисканото в инвестиционния план увеличение на цената, срещу което би трябвало да постигнат заложени от КЕВР целеви нива на качество на "услугата". Половината от тях са получили увеличение дори над заложеното в инвестиционните планове (тези над 100%). И да не забравяме, че всичко това е за сметка и на гърба на потребителите. От друга страна, на онези, на които не са дадени целите увеличения, все пак КЕВР е оценявала неизпълнението на инвестиционните планове през годините.

Какво обаче получиха потребителите 

срещу парите си и доколко дружествата изпълниха изискванията за внедряване и поддържане на изискуеми регистри и бази данни, на базата на които КЕВР оценява изпълнението на заложените за цел нива на показатели за качество?

Поглеждайки доклада на КЕВР за 2021 г., ясно се вижда, че дружествата масово крият активите си и не са създали и внедрили изискуемите регистри и бази данни, като единствено ВиК Ловеч е създало такъв.  

По отношение на показателите за качество, положението е още по-плачевно. От доклада на КЕВР става ясно, че в България не е ясно колко вода се добива. Едва 50% от добитата вода се измерва на входа на водоснабдителните системи. Едва 33% се измерват на хранителната тръба на напорния резервоар или на довеждащия водопровод, при техническа невъзможност за монтаж на измервателно устройство при водоизточника. А има и 33% от количествата на входа на водоснабдителните системи, които въобще не се измерват, а се взема количеството според издадените разрешителни. Само при тези констатации става ясно, че постигнатите нива за намаление на загубите са пълна бутафория.

По отношение на "Рехабилитация на водопроводната мрежа", за петгодишния период са рехабилитирани едва 0,68% от водопроводната мрежа. Сами се досещате колко "петилетки" ще са необходими за рехабилитация поне на 50% от нея, за да може да функционира тя нормално, но пък говорим за стотици милиони инвестиции.

Изводът от доклада на КЕВР за 5-годишния период е, че болшинството от показателите за качество не са изпълнени и са далеч от дългосрочните нива. Неслучайно у хората се наслагва увереността, че се дават едни непрекъснати повишения на цената на водата, срещу които увеличения не се постигат никакви резултати. Увеличенията стигат дотам, че оказват влияние вече върху показателя, отразяващ нивото на събираемост. Т.е. хората спират да плащат. Показателят, отразяващ събираемостта, пада до 84,88% при целево ниво от 95%.

Но, както всичко друго у нас, всяко чудо за три дни - "пито-платено". След като няма санкции, освен непълнота в увеличението в някаква малка степен, на кого му пука. Непостигането на целевите нива на показателите за качество от предходния 5-годишен период става просто статистика и не води до никакви финансови последствия за дружеството. Под мишница с нови инвестиционни планове за последващия инвестиционен период 2022-2026 г. ВиК операторите отиват за ново одобрение на цени за следващите години.

За какво все пак се харчат парите от увеличенията?

Основно това са разходите за заплати и осигуровки на служителите. Сключеното споразумение в началото на 2021 г. между държавата, областните администрации, ВиК асоциациите и браншовите организации узаконяват 15% повишение на основните възнаграждения на работещите в сектора всяка година. Акумулирано, това повишение ще бъде около 100% в края на 5-годишния период. Изпълнили или неизпълнили показателите за качество, тяхното благоденствие е гарантирано и КЕВР няма никакви права за оказване на дисциплиниращ ефект върху тях в това отношение. На общественото обсъждане това, с което дружествата плашеха, е, че ако не им бъдат удовлетворени исканията за увеличение на цената, просто "ще има по-малко финансови средства за инвестиции и поддръжка на инфраструктурата". Какъв е тогава стимулът на тези служители да постигат каквито и да е поставени цели? В това отношение - изводите оставям на вас.

В заключение

От целия този театър, наречен обществено обсъждане, станаха ясни две основни неща:

Първо - ВиК операторите защитиха правото да си вдигат заплатите с поне 15% всяка година и това им бе потвърдено от председателя на КЕВР като личен ангажимент.

Второ - КЕВР, от своя страна, изглеждаше като защитник на потребителите, но в същото време, съобразно правомощията си, одобри вдигането на цените на ВиК операторите до невъзможни за заплащане нива.

И в обобщение ето един факт:

За предходния 5-годишен период повишението на цената на водата в сектора е било 27%, докато за периода 2022-2026 г. само за първите две години средната цена на водата ще се повиши с над 41%. И всичко това е за наша сметка.

Окончателно решение за всички тези увеличения регулаторът ще приеме на закрито заседание на 30 декември (естествено, петък) 2022 г. На печелившите - честито!

* Заглавията са на редакцията

Икономически живот, със съкращения

Последвайте или харесайте в-к "ДУМА" във ФЕЙСБУК   --> ТУК <--

Споделяйте нашите публикации.