
Снимки Николай Белалов
Репортаж
Къщата на Георги Димитров ща заживее нов живот
БАС и Бялото братство активно ремонтират имота, в който е живял и Петър Дънов
/ брой: 57
След дълги години безстопанственост и рушене къщата, в която е живял героят от Лайпциг Георги Димитров, е на път да бъде ремонтирана из основи и възстановена в оригиналния си вид.
От години знаковият имот бе напълно зарязан и състоянието му бе повече от неугледно. Мазилката му бе изронена, покривът течеше, а паметната плоча с лика на Георги Димитров, поставена на една от стените, бе с изтъркани букви и надписите трудно можеха да бъдат разчетени. Дограмата също бе сдала багажа, а страничният двор бе потънал в бурени, въпреки че на неговата територия се намира Националният политехнически музей, който обаче няма отношение към имота на Димитров и не се грижи за него.

Срещу занемареното състояние на къщата, както и възможността да бъде съборена, преди време бяха въстанали Българският антифашистки съюз и представители на Бялото братство. Любопитна подробност е, че в същия имот, намиращ се на софийската ул. „Опълченска“ 66, е живял и самият Петър Дънов. Постройката е вдигната през 1889 - 1890 г. от Димитър Михайлов, бащата на Георги Димитров. Хвърлят чоп и на семейството на Георги Димитров се пада северната половина от къщата, а на леля му - южната. След няколко години лелята продава своята част на писателя Петко Гумнеров, горещ поклонник на Учителя Дънов. Когато през септември 1904 г. учителят започва четвъртата си обиколка на България и идва в София, отсяда в дома на Гумнеров. През 1906 г. заживява постоянно в къщата и започва да държи своите публични беседи. През 1906 г. Димитров се жени за младата социалдемократка от Сърбия Любица Ивошевич, която от четири години е постоянно в България, и заживяват в къщата. По-късно лично Сталин кара Димитров да се разведе с Любица и да се ожени за Роза Юлиевна.

„Димитров и Дънов са били много добри приятели. Двамата дълги нощи са разговаряли и са имали силна духовна връзка“, споделят почитатели на Бялото братство, което създава Петър Дънов. За доброто приятелство между двамата говори и фактът, че когато Дънов умира, негови последователи писали телеграма до Георги Димитров с искане тялото му да бъде погребано в двора на някоя църква. Той върнал в отговор разрешение, че Дънов може да бъде погребан на място в кв. „Изгрев“.
С общи усилия скоро локацията ще показва "Къща музей "Георги Димитров" и Къща музей "Петър Дънов". Този забравен от държавата дом от ничия ще бъде нечия земя.
Към момента Къщата е със статут на частна държавна собственост, а теренът под нея е със статут на публична държавна собственост.
С Акт за частна държавна собственост къщата на ул. „Опълченска“ № 66, в София е предоставена за управление на Министерство на културата и само министърът на културата може да решава какви управленски или разпоредителни действия да се извършват с нея", коментира пред ДУМА председателят на БАС Евгений Белий.
С протокол на НСОПК от 29.06.1998г., утвърден от министъра на културата - по силата на действащото към онзи момент законодателство, къщата музей е обособена като два отделни исторически паметника на културата, с категория национално значение: южната част от къщата е свързана с името на Петър Дънов,а северната - Къща музей "Георги Димитров ".
Въпреки това решение - от 1998г. и до настоящия момент - липсва какъвто и да е интерес или инициатива от страна на Министерство на културата, къщата да функционира като музей, а е оставена на забвение и самосъхранение.
Общество Бяло братство и Българският антифашистки съюз по надлежен ред поискаха имота да им бъде възложен за управление и стопанисване. Така ще бъде сложен край на забвението, къщата ще бъде реставрирана при стриктното спазване на изискванията и ще започне отново да функционира като музей.
Ние осъзнаваме смисъла и значението на това, което започнахме. Разчитаме и вярваме в подкрепата на всички за новото общо начало на Дома на ул. "Опълченска" 66.
Музейната експозиция и всички предмети или вещи на Георги Димитров и на Петър Дънов от къщата са прибрани за съхранение и за последващо възстановяване, защото тридесет години тънат в паяжини и мухъл.