Туитки и сапун

Във Франция уж всичко се нарежда от добре по-добре за социалистите и за президента Франсоа Оланд. На парламентарните избори миналата неделя френските социалисти спечелиха абсолютно мнозинство - 314 места в 577-местното Национално събрание, долната камара на парламента. На предишните избори през 2007 г. социалистите имаха там само 186 депутати. Партията Съюз за Народно движение на бившия президент Саркози получи 194 места, огромен провал в сравнение с предишните 313. Освен това още от септември м.г. в Сената, горната камара на парламента, социалистите имат мнозинство.
Важно е да се отбележи, че крайната десница не успя да направи пробив на парламентарните избори. Въпреки относителния си успех на президентските избори, на които лидерката Марин льо Пен взе 17,90% от гласовете, тя не успя да си спечели място като депутат. Общо крайнодесният Национален фронт вкара само двама депутати. Едната е 22-годишната Марион Марешал льо Пен, племенница на Марин льо Пен и внучка на историческия лидер на партията Жан-Мари льо Пен.
Но семейственост има и при социалистите. Медиите писаха по-малко за изборната им победа, отколкото за краткото съобщение в социалната мрежа туитър, довело до поражението на изборите на Сеголен Роаял, бившата жена на Оланд.
Впрочем Оланд дълго е живял в сянката на първата си жена, с която няма брак, но имат четири деца. Роял загуби през 2007 г. президентските избори срещу Саркози. Тя беше кандидатка и на вътрешните избори през 2011 г. за излъчване на кандидат на социалистите за президентските избори, проведени през 2011 г. В тях тя участва срещу бившия си мъж и още четири кандидати. Беше кандидатка и за лидер на социалистите, когато Оланд през 2008-а обяви, че няма да се стреми към нов мандат. Тогава Роаял загуби срещу Мартин Обри, дъщерята на Жак Делор.
Накратко, сегашната жена на Оланд, Валери Трирвайлер, пусна съобщение в туитър, с което подкрепи Оливие Фалорни, конкурент на Роаял в същия избирателен район. Фалорни също е социалист, но е "дисидент", и не прие нарежданията от партийната централа да се оттегли.
Малка скоба. Оланд и Трирвайлер също не са женени, но това е типично за френската левица - във Франция брак сключват почти изключително дясноцентристите.
Туитът на Трирвайлер разтърси Франция. В него има всичко - любов, ревност, коварство, политика, власт, глупост - сапун първо качество.
Да не говорим, че Роаял се стягаше за шеф на Националното събрание. Тоест нейната съперничка в личния живот ужасно много й напакости. Настървени да ударят бившата жена на Оланд, много поддръжници на френската десница пуснаха гласа си за социалиста Фалорни. Ето как една туитка промени изборните резултати. И удари по авторитета на президента.
Аз съм фен на туитър. За които не са, ще обясня, че кратки съобщения, с размерите на есемес, могат да бъдат излъчвани или адресирани, с предимството - или неудобството - че се четат от всички останали. Тоест ако Трирвайлер беше изпратила имейл, скандал нямаше да има. Впрочем оттогава зевзеците й викат Туитвайлер. Туитър акаунтът й е @valtrier. Моите френски колеги се изумиха, когато им разказах, че в България наскоро имахме почти идентичен случай. Съпругата на президента Плевнелиев Юлияна, известна в туитър като @yumito, през ноември м.г. туитна следното: "Не ни трябва бойкометър, трябва ни бойкомет. Да го прати през девет планини в десета и там да се оправят, завалиите..."
Но България не е Франция. У нас туитър не е особено популярен, водещата социална мрежа е фейсбук. В моя фейсбук акаунт контактите ми са предимно българи, голяма част от които го виждат като средство за убиване на свободното време - съжалявам, ако някой се почувства засегнат. Докато в туитър и в линкдИн това са предимно западняци, които ги използват за професионални нужди. Твърди се, че следващата степен на грамотност ще бъде именно тази - между хората, които си вадят хляба от социалните мрежи, и тези, които губят времето си в тях.
Като се изключи туитката на Юмито, туитър не играе никаква роля в българската политика - доказаха го президентските избори, при които и двамата кандидати за втория тур не събраха дори по 300 "абонати". @BarackObama има близо 17 милиона. А в Гърция туитър за малко да обърка изборите, защото фалшив акаунт на Комунистическата партия призоваваше техните избиратели да дадат гласа си за СИРИЗА. Признавам, не познах за победата на СИРИЗА, предречена от гръцките ми колеги. Сега те са песимисти за шансовете едно ново правителство да заработи. Дано и този път не са прави.
Но да се върна, откъдето бях започнал. Френските социалисти нямат от кого да се страхуват, освен от собствените си грешки. Ако са също така силни в управлението, както в кампанията, ако не се подхлъзнат на сапуна, това ще даде надежди за червена вълна на задаващите се избори на континента. Образно казано червена, защото цветът на френските социалисти е розовият. На гръцките е зеленият. Румънските социалисти бяха приели синия, но сега гледам - върнали са се на класическото червено. Следя и техния лидер в туитър, @Victor_Ponta. Той спечели убедително местните избори на 10 юни и туитка усърдно, откакто настъпи сапуна. Ще видим какво ще излезе от обвиненията срещу него в плагиатство.