Как никой нищо не е разбрал за това саниране

Емил Брандийски


През изминалата седмица в парламента се разгоря сериозен скандал, прекъсван все пак и от дебат, засягащ Национална програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради. Поводът бе множеството жалби за неправилно класиране на бенефициентите през текущия етап. А жалбите са от кого ли не - от кметове на общини, от граждани, българското сдружение на професионалните одитори и пр. Проблемите са от различно естество, но всички те се обединиха накрая в неправилното класиране. И тъй като въпросите бяха повече от отговорите, на изслушване от депутатите бе поканен за отговори и разяснения министърът на регионалното развитие и благоустройството - Андрей Цеков.
В ретроспективен план програмата стартира с Постановление щ18 от 2 февруари 2015 г. на Министерски съвет, като се прие името "Национална програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради (Програмата)". Установени бяха условия и ред за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по програмата и за определяне на органите, отговорни за реализацията й. Допустими за кандидатстване са всички многофамилни жилищни сгради, проектирани преди 26 април 1999 г., на три или повече етажа и с шест или повече самостоятелни обекта с жилищно предназначение.

Текущата процедура по програмата

е открита със заповед на зам.-министъра на МРРБ на 20 декември 2022г., като в същата заповед са утвърдени и насоките за кандидатстване. Първият краен срок за предложенията е бил 31 март 2023г., като впоследствие е удължен до 31 май 2023г. За текущата програма са предвидени 1 129 881 600 лв. с ДДС. В рамките на текущото кандидатстване са получени 3 068 предложения на стойност 3 972 426 084 лв., което е 3.5 пъти над предвиденото.
Текущото класиране е обявено през декември 2023г., като са класирани 756 многофамилни жилищни сгради в 102 общини. Средната разгъната площ на една многофамилна жилищна сграда е 4 400 квадрата. По отношение парите равносметката е, че една сграда средно ще се санира с 1.495 млн. лв. Само с тази цифра удряме в земята предишните две процедури, при които с 2 млрд. лв. санирахме 2 000 сгради, или по 1 милион на сграда средно.

Кой и защо се жали?

Граждани се жалят, просто защото не са класирани, без да посочват конкретни мотиви, или просто искат информация за начина на оценка. Други пък се жалят, подозирайки неверни данни в енергийните сертификати на конкуренцията, или просто оспорват данните на получените техни такива. Намират се и такива, които са видели разлики в бюджета, вписан в енергийния сертификат и подаденото проектно предложение от страна на общината като водещ партньор.
На първо място това са сдруженията на общините, които масово са депозирали в МРРБ мотивирани възражения относно текущата класация. Като основен проблем те изваждат факта, че класирането в някои общини е едва 50%, а други без проблем до 90% от отделеното им финансиране. На второ място според тях е, че не може в една община да е класиран само един блок, а в други да са класирани всички проекти. Не на последно място, прави впечатление, че масови проектни предложения са с максималните 140 точки, което е трудно постижимо.
Хората от некласираните сгради пък се жалят, че е невъзможно 2 съседни сгради да са с фрапиращи различия в точките за класиране. Стигнало се е до там, че дори българското сдружение на професионалните одитори се кани да сигнализира за нередностите Европейската комисия. Те смятат, че в предложените проекти

данните масово са манипулирани,

така че да се получат завишени стойности на спестените емисии СО2, което е един от важните критерии за класиране на съответния проект.
Разбира се, активни в питанията бяха опозиционните партии в парламента, защото, както се казва, останалите участваха в процеса. Депутатът от БСП за България Борислав Гуцанов засегна темата с корупционните практики, опорочили и предходните две процедури по финансиране на проектите, а именно нереалните цени, на които се изпълнява проектът по саниране на сградите. По негови изчисления то се е извършвало на цена от 300 лв. на квадратен метър. Според него, дори сега наемането на фирма за тази дейност е на цена около 65 лв., като при по-качествените изпълнения тя би стигнала до 100 лв. А това е основната дейност в програмата за енергийна ефективност. В случая лично аз ще се съглася с неговото мнение, тъй като проучването ми в тази посока показват точно такива числа. Съвсем логичен е и въпросът му къде потъват парите между тази стойност и цитираните от него 300 лв. Намекът му разбира се бе, че това си е явна корупционна практика.
Малко кухо и бледо прозвуча отговорът на Министъра на МРРБ, който се опита да намали тази стойност до 150 лв., с което едва ли успокои някого за неналичието на корупция в процеса.
Следващият основен проблем депутатът виждаше във факта, че дори толкова време след приключването на първите две процедури, няма наличен и ясен доклад за ефективността на проекта върху домакинствата. Колко пари са спестили домакинствата и колко по-малко са платили за електроенергия, топлоенергия и спестили вредни емисии, в резултат на похарчването на 2 милиарда лева?

Исках да отговоря, ама нямах желание

Само така може да се определи отговорът на министъра на МРРБ Андрей Цеков. С ясно и точно политическо словоблудство той започна своята риторика, говорейки за "факти и внушения, реалност и илюзия, информация и дезинформация", които трябвало да бъдат разграничавани, защото, видите ли, само той можел да го направи. Вместо да отговори на ясно и точно зададените въпроси, министърът цитира статистическа информация, която не се различаваше от досегашната, както и да разяснява последователността на нормативните процедури, като на всеки три изречения повтаряше думата дезинформация, макар и да не стана ясно за какво точно се отнася.
Имаше разбира се и някои положителни аспекти в отговора му, които даваха яснота за тънкостите при самите процедури, както и скритите дефекти в самите нормативни документи. Оказва се, че в нормативните документи са заложени принципи, които явно са неразбрани от повечето кандидатстващи, следствие на което са и явните недоразумения и съответните жалби по тях. И тук лъсна липсата на каквато и да е информираност или крайно недостатъчна такава от страна на управляващите. Според министъра е имало обществено обсъждане и разяснения на някакви срещи с някакви експерти, за които, ако се съди от степента на информираност на участниците, някак си никой не е разбрал.

Конкретен пример

Прави впечатление, че всички критерии носят своя елемент на дискриминационност, субективизъм, а и никой не е помислил в този случай за реалностите. Ето ви конкретен пример: Санират се 10 хиляди топлоснабдени блока в София. Първото, което трябва да се направи за прогнозирания резултат е да се накара "Топлофикация София" да ви намали топлоенергията, която продава като количество на тези блокове. Лично аз им пожелавам успех. Дори да предположим, че го направи под някакъв най-вече политически натиск, то тя още на другия ден ще "цъфне" пред КЕВР с искането на увеличение на цената на парното, тъй като ще заяви че са накърнени сериозно "необходимите й приходи".
КЕВР по задължение (наредба) ще вдигне цената. Кой тогава печели? Със сигурност съвсем малко санираните блокове, а несанираните ще понесат тежестта на увеличението на цената. В евентуалния бъдещ отчет обаче министерството ще напише, хората са спестили енергия и съответно въглеродни емисии. В някой обаче може би бъдещ доклад министерството ще напише, че следствие на програмата хората са спестили определено количество енергия. Това ще е вярно донякъде по отношение на вредните емисии и за част от потребителите. Но на каква цена?
Колкото и полезни да бяха разясненията на министър Цеков, някъде да видяхте конкретни отговори на въпросите на депутатът Гуцанов? За корупционните практики, за класирането на сградите с равен брой максимални точки. За съмненията за манипулирани данни. За неправилната методика, при която общини не могат да се възползват от лимита финансиране, само защото общият брой проекти е изхвърлил от класацията проектите на тяхната община заради няколко точки повече? А какво се случва с парите, които не биват усвоени от общините заради общата класация?
Накрая министърът си изми ръцете с думите, че Държавата няма никаква вина. Не. Тя само създава правилата, нищо че те са отявлено дискриминационни.

Икономически живот, със съкращения