Намигания от старите ленти

Поредното рязане на лента. Правоимащите начело, разбира се, с премиера, насочват ножиците към обекта, още миг свещенодействието ще се извърши, но в този миг някъде отстрани притичва запъхтяна дама, носи ли си, подават ли й ножица и тя, грееща от щастие, заема място сред десетината ленторезачи. Кръц и всеки ритуално скатава отрязаното парченце за попълване на колекцията.
Преди години в някогашното кино "Култура" на площад "Славейков" - там сега e супермаркет "Карфур", прожектираха филма на съветския режисьор Михаил Ром "Обикновен фашизъм". Над два милиона метра нацистки хроники са изгледали създателите, за да подберат автентичен материал за този над двучасов филм. Нацистки факелни шествия и смъртта на жени и деца в концлагерите; очите на хиляди пленници минути преди разстрела; лекари, които "научно" делят човешки черепи на "правилни" и "неправилни". Филм-документ и филм предупреждение, повече от актуален и днес.
А връзката с поредното рязане на ленти? В "Обикновен фашизъм" има кадри, показващи животинския възторг на зомбираната тълпа около Хитлер. Особено се е запечатал в съзнанието ми епизод с първа копка, която фюрерът прави на някакъв обект. Многократно, на забавен каданс режисьорът насочва вниманието към обезумял от възторг почитател, който наднича ту из зад лявото, ту из зад дясното рамо на Хитлер. Щастлив от близостта с вожда, прехласнат като свидетел на свещенодействие.
У нас сега е на мода свещенодействието с рязане на ленти. Банално е. Но кадрите с притичващата дама с ножица в ръка, бързаща да не пропусне да вземе своето парченце лента, с ликуващо поради сбъдната мечта лице, че е сред избраниците, които вечерта телевизията ще покаже - е, това направо си е за многократно показване на забавен каданс. Свидетелство за ритуалните първи копки и рязане на ленти и свързаните с тях вълнения и възторзи на една епоха. Нашата.
Другото бяха едни също документални кадри от посещение на британския премиер Уинстън Чърчил на фронтовата линия през Втората световна война, където прави преглед на строена рота съветски войници. "Булдогът", както беше прозвището му, минава бавно пред строя и буквално в упор гледа в очите бойците, заели "за почест". Никой от тях не свежда поглед, застинали, сякаш издялани от камък. Не си спомням точно думите на Чърчил, беше нещо в смисъл, че той е почувствал, че тези воини няма да трепнат пред лицето на врага, че ще извоюват победата.
Струва ми се, че днешните наследници на Чърчил, на Де Гол и колегите отсам и отвъд Океана, не биха се сетили за подобни, да ги наречем "тестове" на храбростта, на целеустремеността въобще и в частност на руските хора. За другите те съдят, изхождайки от собствените си критерии, основаващи се на възприетата от тях ценностна система. Основна мерна единица им е материалното благополучие. И налагат санкции, които по сметките им трябва да влошат материалното състояние на руснаците и като следствие на породило се брожение Москва да преоцени една или друга своя позиция, едно или друго свое действие. Всички тези Камеръновци, Жозефдоловци, Столтенбергери и прочие Юнкери (за Плевнелиев се разбира от само себе си и затова не заслужава да бъде споменаван) нямат нито характера, нито проницателността на Уинстън Чърчил, за да усетят, че може да съществува и друго подреждане на приоритетите, че освен материалното благополучие има и такова явление като национална гордост.
И може би единствено Ангела Меркел, вероятно поради генетично закодирана информация, е в състояние да оцени по достойнство закачката на руския вицепремиер Рогозин, включен в черния списък на лицата със забранен достъп в ЕС и САЩ, че "Руските танкове нямат нужда от виза, за да влязат в Европа". Меркел поднесе венци пред Паметника на незнайния воин в Москва по случай 70-та годишнина от Победата, тя е и най-настойчива за поддържане на диалога с Москва.