Няколко думи
Модерна и надпартийна
/ брой: 237
Намеренията на новата власт да съкрати 30 хиляди чиновници стана причина за поредния обществен скандал. Още като служебен министър на финансите в края на лятото Асен Василев обяви, че проектобюджетът за 2022 г. ще се прави с идеята за 10 на сто намаляване на разходите за персонал. Вече като евентуален министър в очертващото се редовно правителство той си постави още по-амбициозна цел - да съкрати чиновниците с 15% до края на 2022 г. Според неговите изчисления, от общо 250 хиляди души трябва да бъдат освободени около 30 хиляди.
Логично тези намерения предизвикаха одобрението на работодателските организации и гнева на синдикатите. Въпросът е деликатен, но едно е ясно - държавната администрация се нуждае както от модернизация и оптимизация, така и от нова деполитизация. Защото е обществена тайна, че многобройните административни структури, нароили се през последното герберско десетилетие, освен за партийна хранилка, се използваха и като бухалка срещу бизнеса. Случаят "Хиполенд" бе показателен - всякакъв вид проверяващи налазиха собственика на компанията, след като той подкрепи протестите от лятото на миналата година.
А подобни казуси със сигурност бяха не изолирано явление, а по-скоро правило в доскорошния мутренския стил на управление.
По данни на националната статистика, работещите в държавното управление през 2020 г. са били малко над 112 хиляди, а служителите в бюджетната сфера са около една четвърт от наетите в цялата икономика - 537 437 души от общо наети в икономиката около 2,2 милиона души. И въпреки че е най-бедната държава в Евросъюза, по данни на Евростат, България е с дял на публичния сектор, с включени МО и МВР, от 24 на сто - далеч над средния показател в ЕС - 16 на сто. Това ни отрежда челно място по брой на чиновниците. В тази класация води Швеция, където 28 на сто от заетите са в администрацията.
По големина на публичния сектор България е доста над средното и спрямо страните в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Чиновниците в държавите от ОИСР са 18%. Заетите непосредствено в самата държавна администрация у нас не спират да се увеличават. По данни на ИПИ, към края на декември 2011 г. в администрацията на изпълнителната власт - централна и териториална, са работили общо 96 269 души. Десет години по-късно броят им е 98 136. Най-голям ръст има в числеността на административните структури, създадени с нормативен акт и отчитащи се пред Народното събрание, като тук наетите са се увеличили от 1059 през 2011 г. на 6929 за последните десет години. По-сериозен ръст има и при заетите в държавни агенции, които са се увеличили от 2771 на 3150 за същия период.
Но не броят на чиновниците е толкова дразнещ, колкото ниската ефективност в тяхната работа и неизменното увеличаване на заплащането им. Още финансовият министър в първото правителство на Борисов Симеон Дянков уж "оптимизираше" чиновниците, но административната реформа така и не се състоя. Дано и този път не бъде така.