Живот в лъжи

Грях голям е лъжата. Деветата Божия заповед гласи: "Не лъжи!" Векове преди Христа най-големите римски философи и мислители като Сенека са прозрели, че "лъжата няма край, няма предели". И нашият народ има хубава поговорка, че на лъжата краката са къси и с нея далеч не се стига. Жалкото е, че често живеем не в една, а в много лъжи. Повече от четвърт век живеем уж в демокрация. Какво значи демокрация? Народът, демосът, да си избира свободно управниците, да участва в подредбата на законите чрез представителите, които сам е избрал. Тъй, ама не става точно така! Ние ли искахме с водата, тока и с другите ни основни плащания да се разпореждат чужди фирми, да ни съдират кожите със скъпи и непосилни сметки? Ние ли искахме закони, които да не ни бранят живота, имота, децата и собствеността? Свободни сме да излизаме от държавата си, свободни сме да избираме къде да живеем, какво да работим. За колко хора се отнася тази свобода? Свободен ли си, когато въобще нямаш работа, нямаш доходи и разчиташ на социални помощи, заробен от бедността си?
Лъжа се оказа и Обединена Европа! Лъжа, защото грешно и неправилно е конструирана. Лъжа, защото огромна и скъпо платена й е администрацията. Безогледно се харчат, разхищават се парите на народите в обединения Европейски съюз. Не се дава точен и подробен отчет къде, за какво отиват парите, които внасят народите в общата сметка. Само фактът, че такава борба се води, че толкова много са кандидатите за европейски депутати и служители говори, че стремежът е не толкова за престиж и власт, колкото за високото заплащане. Защо толкова често се правят сбирки и европейски форуми, на които не се решава нищо, но се харчат огромни пари? Защо едни народи се толерират, подпомагат всячески, а други са пренебрегнати? Защо народите в Обединението са неравностойни по стандарт на живот, по социални доходи? Това ли е европейската равнопоставеност? Лъжа се оказа и съществуването ни без граници, защото сега всяка страна строи високи и уж недостъпни огради, за да се пази от нежелани и нечакани мигранти. Може ли кой когато си иска да влиза в домовете ни, в страната ни? Това ли искахме ние, които до промяната не си заключвахме портите и нищо не изчезваше от къщите ни. Защо станахме икономически зависими от другите страни на Европа? Защо те да ни казват какво да сеем, какво да произвеждаме, какво да изнасяме? Земята ни не се обработва, запустяха селата ни, останаха без деца училищата, без болници, без лекари и зъболекари са хората от малките селища. Това ли са благините от демокрацията, от обединението ни с Европа? Купуваме от близки и далечни страни   елементарни продукти и стоки, които не са ни по вкуса, нито по джоба, но сме задължени от заробващи квоти и договори. Тогава на печалба ли сме или на загуба от това, че сме в Европа? Държавата ни си е била и ще бъде в Европа, но защо изпадна в това положение - и е бедна, и е подчинена на много и чужди властници. Като че ли не ни стигат нашите, та сега имаме и европейски управници. Голяма, твърде голяма е шапката европейска! Захлупва ни главите. Пирамидата се оказа обърната с върха надолу и затова се разклати. Още ще се люлее и не се знае дали ще оцелее.
Най-голямата лъжа, от която най-много си патим, е точно там - във властниците. Всеки път, като има избори, се надяваме, че ще си изберем най-подходящите, най-верните, най-способните управници, и скоро след това разбираме, че пак сме се излъгали, че пак ще страдаме. Затова се разбунтуваха народите от обединена Европа. Не за това, че не искат да са в съюз за сигурност, мир и сътрудничество, а за това, че искат да бъдат независими в икономиките си, да бъдат защитени като суверенни държави. Ако Европа не се реформира, ако не се преустрои, този толкова желан, мечтан и полезен съюз ще се разпадне. Колкото и да го бранят скъпоплатените му управници.