Високо място

За връх Бузлуджа ми е думата. Увеличени цветни фотоси по години от самото начало на новия век украсяват клуба на социалистите на "Позитано" 20. Те представляват художествена фотоизложба и винаги погледът ми разглежда лицата на тези снимки. Някои ми са познати, други - не, и не е възможно, но странно - тези лица ми са близки, бих казал, много близки. И толкова жизнерадостни са съидейниците ми, че дори, без да искам, се търся между тях. Обективът не ме е увековечил, но нали знам, че съм там - на този легендарен връх, влязъл в паметта ми много отдавна чрез образите на ония млади мъже с широкополи шапки, които преди век и четвърт вече са основали партията на социалистите. Нищо чудно Димитър Благоев и там да е изпял любимата си песен за оня ален мак, самотен, който пламти нейде в неговия далече виждащ поглед... Стари социалисти твърдят, че Дядото е автор на думите на песента... Не се съмнявам...
Но да се върна при изложбата в Централния клуб на БСП и отново да се потопя в атмосферата, защото поканата в ДУМА несъмнено е и за мен, въпреки третата ми възраст.
Разглеждам с любопитство фотосите по години, защото точно в тях, на това високо място, в тези жизнерадостни млади лица, е истината за моята Столетница... Неостаряваща... Самият живот е в тези лица, дошли от живота на България и се слели с извечния символ, пуснал корен долу - в Казанлъшката долина, но цъфтящ високо... И мислено се пренасям на легендарния връх с червената роза. Тук съм, казвам. Аз умея да се телепортирам. Ще го направя и на 1 август, за да кажа това, което мисля:

Мигар знаеш ти, моя земя,
че е с Ботев връх
твоят Балкан - Стария,
че е Шипченски онзи връх там...
Как ще знаеш, че ти си България,
ако аз твойто име не знам...