Тези властници не служат на народа, а на себе си

Четох, че летището ни в София се дава на концесия на чужденци за 35 години. И ме обзема потрес! Та това са страшно много години! Нашите управници имат ли представа какво може да се случи през тези три десетилетия, че и половина отгоре? Знаят ли как ще се оценяват техните постъпки и действия от идните поколения?
Защо ли всъщност ги питам. Те нямат представа за собствените си персони. Те се оглеждат в криви огледала, мислят се за богове, изживяват се като безсмъртни. Най-вече го доказват палатите, които са си построили. И кого да питам пък защо са им тези невероятно големи, грандиозни, величествени жилища, хотели и резиденции. А колко са хората от народа, които живеят с минимални доходи, хранят се непълноценно, живеят в бедност и мизерия? Защо са тези космически разлики в обществото ни?
През всичките ни дълги и злополучни години на жестокия преход у нас има невероятни борби за власт. Борби между нароилите се партии, борби между групировки, между властолюбиви хора с все по-недоказани качества, все по-неподготвени с образование и възможности за управление. Борбата е за власт, защото само чрез нея те стават богати. Само чрез власт такива хора задоволяват амбициите си, които не отговарят нито на техните възможности, нито на техните качества като професионалисти и управленци. Но борбата за власт я има, а нямаме истински властници. Нямаме истински държавници. Нароиха се у нас в преломното време много висши училища и университети, но нямаме още институт, университет, който да подготвя УПРАВЛЕНЦИ - професионалисти. Да ги готви за служба на страната, на народа, за да не изпадаме в последните редици и места на най-западналите държави, в каквато ни превърнаха сегашните ни политици.
А ако се огледаме в историята, ще видим други примери за подражание, за поука и гордост. Може би след нашия прославен цар Симеон Първи България никога не е имала такъв добре подготвен управник. И без да сме историци, знаем за неговото солидно образование в прочутата Магнаурска школа, знаем за неговите военни подвизи, за територията на страната ни по неговото време, за грижите му за културата, книжнината, за църквата ни... Затова за нас той е Симеон Велики. С него трябва да си сверяват часовника, като него трябва да бъдат водачите на народа и държавата ни. Страната, държавата, народът преди всичко е важен за умния, за мъдрия и предвидливия водач. Питам се идва ли това време, когато народът български да стане по-мъдър и силен, че да посочи най-подготвените за власт. И кой може да даде отговор на този болезнен въпрос. Дали имаме бъдеще ние, народ със славно минало?
Ей тези въпроси не ми дават мира не само на фона на поредното харизване на национално богатство, което включва и Летище София с усилния му трафик и подобрения, но и разграбването като цяло в нашата държава, което продължава ли, продължава. Въпросите не ми дават мира и в дните преди големия празник на българската култура, на нашата писменост и книжнина, преди светлия ден на светите ни братя, първоучителите наши Кирил и Методий. Дълбоко се надявам, че не бива да забравяме всички заслужили поклон и признание, за да се съхраним като народ, като нация със заслуги към общата съкровищница на световната култура. Поклон пред народа ни, пред обикновените българи, изтърпели какви ли не управници, но съхранили своята идентичност. Запазили своя бит, своя гениален фолклор, своя мил и звучен език и своята богата култура! Такъв народ заслужава да има самочувствие, да бъде горд и независим. Заслужава вечност и безсмъртие!