Да си дойдем на думата

Литературна гостоприемница с Надежда Захариева при Народно читалище "Д-р Петър Берон - 1926 г." организира със съдействието на Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва премиера на книгата "Гонене на вятъра" (стихове в проза) на Елена Алекова. Велин Георгиев, Светозар Аврамов и Банко П. Банков ще споделят впечатления от тази необичайна книга. Актрисата Станка Калчева ще прочете стихове от нея. Ще участва и младият пианист Александър Васев, някогашен възпитаник на читалището, а днес студент в Националната музикална академия "Проф. Панчо Владигеров". Вечерта ще се състои днес, 1 април, от 18 ч. в зала 1 на Централния военен клуб (вход откъм ул. "Г. С. Раковски").

Като казвам "да си дойдем на думата", мисля, че това е универсално клише в народния говор... както и "гонене на вятъра" е универсално с привкус на фолклор, както и привидно вятърничавата авторка Елена Алекова - едно мъжко момиче, затова й приляга тук, на това заветно и заветно място, нещо като заслон, да й кажа "Росни ми, росни, Росинке", защото от нейната поетична уста духа и лиричният вятър на родопската народна песен... и така нататък...
Като се вглеждам в пейзажа, виждам, че вятърът в моя живот е бил едно от главните действащи лица в този пейзаж... В него сме всички и в него има всичко... Не всичко... Защото човекът е още в детската си възраст, но любопитството му е голямо и погледът му е вторачен в небесата нагоре и нататък... и по-нататък... И така нататък... Но да не отивам "отвъд думите", вече бях, да си остана в тукашния пейзаж, на това по-уютно място, и да погледам лицата, които е събрала пътничката ми от Файтона Елена... Защото близо преди две десетилетия тя се появи в моя пейзаж на спирката на "Старинния файтон". Поканих я на капрата. На нея й хареса това място. Започна да ползва Файтона на Дядото като градски транспорт, дори нещо като метро... И понеже Файтонът е открит, както аз съм открит, така и Елена, тя се превърна в моя съдружничка, защото ние всички сме във вятъра и обичаме да си правим и да ни правят вятър, дори когато вървим срещу вятъра...
Преди повече от шест десетилетия това клише се превърна в мое лично поетично заглавие - "Срещу вятъра", но в Русия. С него ме хареса в Донските степи Михаил Шолохов. И ми придаде ускорение да вървя срещу вятъра... Благослови ме...
В славянските дестинации в книгата на Елена Алекова духа и родопски вятър, и московски, всякакъв, но главното му име е Вятър. А Елена го вкуси чак в Отвъдното, за да се завърне в нашите си ширини, за да извлече от този вятър смисъла на ветрогонството и ползата от него. А ползата е формулирана чудесно в аналитичния предговор на Снежана Пейчева, светла й памет, че съприкосновението с такъв текст превръща акта на четенето в събитие, което всеки сам трябва да преживее с усещането, че е влязъл в чужда лаборатория, а е направил там собствени открития.
Та да си дойдем на думата. Обичам Елена Алекова, защото е мъжко момиче. Затова ще завърша с вярата, че вятърът отнася фуфляците, а остават бисерите... като "Гонене на вятъра".