ДПК се оказа с нулев КПД

Евгени ГАВРИЛОВ

Съвсем скоро правителството ще приеме законопроект, с който се закрива Държавната петролна компания (ДПК). Това е безспорно, вече има решение на Министерския съвет. Това заяви вицепремиерът и министър на икономиката и индустрията Корнелия Нинова пред депутати от икономическата комисия. Оказа се, че създадена в края на мандата на третото правителство на Бойко Борисов, без да е свършила никаква работа досега, компанията е гълтала сериозни бюджетни харчове за заплати.

ДПК трябваше да поеме от Държавния резерв петролните бази и да отговаря за попълването и съхранението на горива в тях. Предвиждаше се и разкриването на над 100 държавни бензиностанции в цялата страна. Идеята за закриването на Държавната петролна компания е съвсем логична, като се има предвид, че нейният коефициент на полезно действие (КПД) е оказа нулев.

Преходи

"Държавна петролна компания" не е реализирала никакви приходи през шестте месеца на 2021 година, като в същото време е навъртяла 400 хиляди лева разходи, предимно за персонал. Това показва доклад на Министерството на финансите за касовото изпълнение на държавния бюджет към полугодието на миналата година

"Държавно предприятие ДПК няма планирани собствени приходи по бюджета си за 2021 г. За първото полугодие на 2021 г. ДПК не е отчело приходи, помощи и дарения. За отчетния период разходите на ДП ДПК са в размер на 0,4 милиона лева при уточнен план 34,1 милиона лева. Отчетените разходи са основно за: персонал - 0,3 милиона лева; издръжка - 0,07 милиона лева, и капиталови разходи в размер на 0,04 милиона лева", се казва в доклада на финансовото министерство.

"Държавна петролна компания" бе създадена по предложение на последното редовно правителство начело с Бойко Борисов. Идеята бе чрез нея държавата да участва на пазара на горива, предлагайки по-ниски цени, както и да управлява държавните петролни бази. 

Първоначалните планове бяха държавното дружество да започне дейност в края на 2020 г. с бюджет 50 милиона лева, а през следващите две години да разполага с по 30 милиона лева годишно.

Дейност

Оказа се обаче, че компанията е започнала дейност през март 2021 г. с назначаването на ръководство. В месеците след това работата й е силно ограничена - държавни бензиностанции така и не бяха създадени, а дейността й бе сведена до поддръжка и ремонт на държавните петролни бази, до плащане за външно съхранение на запасите и застраховките на нефта. Това логично доведе до призиви за нейното закриване. В 46-ия парламент бе внесен подобен законопроект, но до приемането му така и не се стигна поради късия живот на това Народно събрание.

Публична подкрепа за такива действия изказа бившият служебен министър на икономиката Кирил Петков. В отговор на парламентарно питане тогава Петков уточни, че компанията не е започнала да изпълнява дори основната си задача - към края на август миналата година все още не бяха прехвърлени петролните бази, които дружеството трябваше да получи от Държавния резерв и да стопанисва.

Ефективно

"В този смисъл е трудна оценката за ефективността от съществуване на компанията, т.е. постигнатият резултат спрямо поставената цел. Моята лична оценката за целесъобразност е, че съществуването на компанията не е уместен вариант, за да се постигне оптимизиране на дейностите по създаване и управление на всички резерви и запаси от нефт и нефтопродукти и да се гарантира устойчивото им поддържане за целите на държавата и в изпълнение на европейското законодателство", написа ексминистърът на икономиката в отговора си до депутатите.

В началото на септември м.г. служебното правителство реши да отложи за след 1 януари 2022 г. предаването на триетажна сграда на централната столична улица "Славянска" за нуждите на все още неработещата "Държавна петролна компания".

Тя стана повод за скандали и в т.нар. Комисия по ревизията, която служеше по-скоро за помощник на пиар изявите на нейния председател Мая Манолова. 

Миналото лято комисията се сезира от сигнал на гражданин, който повдига въпроса за дейността на петролната компания, създадена със закон, за да има уж конкуренция при съхранението на горива и да построи държавни бензиностанции, обещавани от предишния кабинет до отишлата си вече пролет на 2021 г. 

Изобщо се оказа, че дейността на компанията е като в Параграф 22, а за голяма част от информацията, която Манолова искаше да получи, шефът на Държавния резерв Станимир Пеев заяви, че е класифицирана.

Бази

Най-заплетен се оказа казусът с прехвърлянето на четирите петролни бази на Държавния резерв, разположени в Поликраище, Сливен, Първомай и Антон. Според правилника на ДПК до три месеца от назначението на ръководство тя трябваше да получи лиценз за данъчни складове и Държавният резерв да й прехвърли базите.

От обясненията на шефа на ДПК Паун Илиев стана ясно, че компанията е подала заявление в агенция "Митници" за получаване на лиценз за данъчни складове, но оттам казали, че няма как да дадат такъв, без да имат самите бази. От Държавния резерв пък отказвали да прехвърлят базите, без ДПК да има лиценз, предложили да дадат само базата в Антон, която била празна и в ремонт.

Илиев и Пеев влязоха в спор кое трябва да е първо - лицензът или базите. Паун Илиев разказа пред комисията как като собственик на базите са поискали да идат на място и им било обещано да видят тази в Сливен. "После обаче ни беше казано, че не може да отидем, защото имало разлив на горива и се извършвали следствени действия. Над 1 милион литра,  това са 16 цистерни... След две седмици като отидохме, местните служители в базата, които трябва да минат към нас, ни казаха, че горивото се е изпарило", допълни той.

Запаси

Според вицепремиера Корнелия Нинова остава обаче открит въпросът за запасите с горива. Фирмите са задължени да съхраняват запаси с горива, но заради занижен контрол не всички изпълняват това свое задължение, обясни тя. По думите й се обсъжда вариант държавата да купува и съхранява горивата, за което има достатъчно терени, а задължените по закон фирми единствено да й заплатят количествата. Така ще бъде гарантирано, че резервът и военновременните запаси ще са попълнени.