Анатомия на българските олигарси

Проф. Кръстю СТОИЛОВ

С мащабните вливания на държавни средства, придобити от данъци, такси и др., в частни банки и големи корпорации САЩ рискуват да залитнат към европейския корпоративизъм и корупционния капитализъм, практикуван в т.нар. патерналистични режими. Това на свой ред застрашава уникалния американски вариант на капитализъм, известен с пазарните си програми, и го насочва към пробизнес програмите, широко разпространени в Европа. Доскоро американският вариант като че ли успяваше да не се асоциира в общественото съзнание с устойчивата корупция и САЩ все още остават сравнително добре защитени от популистката антикапиталистическа пропаганда. Дали обаче процесите не стават необратими? И ако наистина е така, дали тези промени ще бъдат само временна реакция на остро критикуваната ситуация в икономиката, или настроенията в САЩ ще претърпят далеч по-дълбок и опасен обрат?
Налице са редица сигнали, които не са никак оптимистични, защото:
* Само 5% от американците твърдят, че изпитват доверие към правителството.
* Около 30% от тях въобще не се доверяват никому.
* Под 3% имат доверие в големите корпопрации, а 30% не им се доверяват за нищо.
Данните са обобщение за един по-дълъг период от време.
И още нещо: група италиански мениджъри, помолени да посочат определящите фактори за финансовите си успехи, поставят на първо място "познанството с влиятелни личности". От тях 80% го считат за "важен" или "критично важен" фактор. Знанията и опитът се поставят на пето място и са след такива фактори като "лоялността" и "подчинението".
Други изследвания сочат, че само 40% от запитаните считат късмета за по-важен фактор за нивото на доходите, отколкото упорития труд. А 75% от бразилците, 66% от датчаните, 54% от германците считат именно късмета за по-важен. Посоченото в някаква степен обяснява защо американците толкова твърдо подкрепят свободния пазар. С две думи: мненията по кардинални въпроси на съвремието в западния свят варират в широк диапазон, което приемаме като основание да считаме, че

кризата не може бързо да се преодолее

Кризата, рецесията са предопределени от генезиса на системата и периодично я разтърсват из основи. Днешната е поредната.
В Америка, за разлика от останалия западен свят, демокрацията възниква и се налага още преди индустриализацията. По време на т.нар. Втора индустриална революция през втората половина на XIX в., когато в САЩ вече от няколко десетилетия има всеобщо избирателно право, макар и само за мъжете, Европа се намира в друг стадий на развитие. Образователното ниво отвъд Океана е достатъчно високо. Очакванията на населението са големи и американците едва ли биха търпели несправедлива икономическа политика. Апропо, те правят това и понастоящем - "Долу Уолстрийт", и не само.
Антитръстовите закони са създадени в САЩ в края на XIX и началото на XX в. Оттогава датират и регулаторните мерки, насочени към ограничаване властта на големия бизнес с подкрепата на медиите и популистите, но без участието на антипазарно настроени хора. В Европа картината е по-друга. Най-активната позиция против всевластието на едрия капитал идва от средите на социалистическите антипазарни движения. Опозицията в САЩ е с ясно изразени пропазарни позиции. Атаките срещу финансовите тръстове са не да разрушат пазарите, а само да ги заставят да работят по-добре. Докато в Европа недоволствата, вълненията, кървавите революции във Франция и Русия помитат всичко, в т.ч. и пазарите, с надеждата новото начало да бъде по-добро от миналото. Уви!
За американците

интересите на пазара и бизнеса винаги съвпадат

Американският капитализъм се развива, когато държавната намеса в икономиката е сравнително слаба. В началото на XX в. окончателно се оформя модерният американски капитализъм. Правителствата на САЩ дотогава са се разпораждали едва с 6,8% от БВП. В края на Втората световна война, когато окончателно се формира съвременият западноевропейски капитализъм, правителствата на държавите от региона са се разпореждали средно с 30% от БВП. Такива са фактите, които показват, че капитализмът се появява и съществува в различни модификации. Българската му модификация не съответства на нито една от известните ни досега. Но преди това следва да се отбележи, че правителствата на малките страни, за да осигуряват пари в държавата, е необходимо да гарантират успешно функциониране на частния бизнес. И по този признак България се отличава от известното. Българските правителства доскоро разчитаха предимно на средствата от приватизацията, която се реализираше в интерес на крупния капитал.
В големите държави със силни правителства в самото сърце на икономическата система стои държавата, включително и ако системата е капиталистическа. Икономиката и политиката тясно се преплитат както по чисто практически въпроси, така и по обществени проблеми. Капиталистите, на които капиталът зависи и от обществените им връзки, често формират настроения в обществото, според които капитализмът е несправедлив и корумпиран. Но подобни структури се оказват устойчиви и оцеляват в продължение на десетилетия, какъвто е примерът в Италия. Там действа правилото: всичко се прави в интерес на определен тип човешки отношения, а не с оглед на ефективността. На този принцип у нас се появиха олигарсите.

От нищото - за един миг

Такива отношения в икономиката трудно се реформират, тъй като онези, които държат властта, ще пострадат най-много от промените, а това е недопустимо за тях. Това пречи за изграждането на по-конкурентен и открит капитализъм. С изчезването на идеологическата опозиция и без наличие на сериозно противодействие на пазарната идеология пробизнес лагерът се налага окончателно, което у нас не настъпва. Този процес най-добре се наблюдава в Италия, където пазарното движение на практика се контролира от доскорошния премиер бизнесмен Силвио Берлускони. А в България? Демагогията успява да тушира настроенията и като правило ги насочва в желаната от нея посока. В страната ни по същество е установен, условно да го наречем, правителствен капитализъм. Капиталистите получават части от държавната собственост, наричана допреди това социалистическа. Да, но дали това не поставя новите собственици в позиция, определена от управляващите? За съжаление в известните нам случаи това е така. Срещат се и хора, които са заработили и по други начини богатството си. Но като по правило придобиваното от западноевропейци за десетилетия у нас стана за броени дни.

Симбиозата власт - икономика

е доминиращо явление в страната. Всеки от олигарсите е бил "социалистически труженик" със заплата, от която е изключено да се пести толкова, че днес да притежава милиони. Богатството в нормалния случай се създава в продължение на няколко поколения. Дядовците започват, бащите продължават, а синовете (дъщерите) търгуват.
Не така става в началото на българския преход. Току-що дипломиралият се висшист след приватизирането на завод в Пловдив например получава в банковата си сметка половин милион долара. От тях той дава 30 000 в кампанията за парламентарни избори на определена политическа сила. Последната се реваншира и издига кандидатурата му за президент на страната. Хипотетичен случай. Подобни на него са добре известни. Фактът, че на последните избори за президент се явиха двадесетина души, говори, че осъзналите връзката власт - богатство са мнозина. Доброто е, че избирателите разбират истинските им стремежи. И някои от тях получиха 0,18% поддръжка.
Основното в досегашното развитие на страната в прехода й към демокрация и пазарни механизми в икономиката е липсата на национална програма и система от мерки за нейното реализиране. Досегашните действия на правителствата на прехода по същество са Брауново движение или както казват военните: "На място, ходом марш!" Липсата на ефикасно действащ национален надпартиен център в икономиката има изключително негативни последствия за страната.