Самороден талант

Тодор Мазаров беше ярък, самороден български талант. Великолепният му лирико-драматичен теноров глас бе от най-високо качество. България винаги е била страна на даровити певци, но не всички са успявали да реализират таланта си както знаменития Мазаров. От края на 30-те до средата на 50-те години на ХХ в. името му е сред първите тенори в света. 
Тодор Мазаров е роден на 2 януари 1905 г. в Павел баня, в бедно селско семейство, в което песента и музиката са на почит. На 23 г. завършва Педагогическото училище в Казанлък и става основен учител по музика в с. Железник, Карнобатско. През 1928 г. излиза за първи път на сцената като хорист в "Севилският бръснар" в Старозагорската опера. През 1930 г. постъпва в Музикалната академия в столицата. Мизерства по време на следването си - пее по църковни хорове, за да се издържа, няма пари дори за палто. Дипломира се през 1933 г. в класа на Димитър Попиванов и Мара Маринова-Цибулка. Назначен е за стажант-артист в Софийската народна опера, започва да пее и като солист в хор "Кавал". Дебютира на 4 ноември 1932 г. в малката роля на Овлур в "Княз Игор" на Бородин. Следват разнородни по стил и характер роли - княз Андрей от "Хованщина" на Мусоргски, Тибалд от "Ромео и Жулиета" на Гуно, Йеник от "Продадена невеста" на Сметана, княз Гвидон от "Цар Салтан" на Римски-Корсаков, Оберон от едноименната творба на Вебер, Дон Карлос от операта на Верди, Леополд от "Еврейката" на Алеви...
Оперното ръководство открива в лицето му млад артист с големи възможности и започва да го товари интензивно, дори неразумно. Поверяват му свръхтрудната за един тенор в началото на кариерата партия на Раул от "Хугеноти" на Майербер. Изпълнява я с голям успех, но след години признава, че му е било неимоверно трудно и че за да съхрани гласа си, е трябвало да отказва по-драматичните роли. Тогава се обръща с молба към дирекцията да го изпрати на специализация в чужбина, както били изпращани редица млади артисти. Главният диригент Моисей Златин и главният режисьор Хитьо Попов отказват и дори го натоварват с драматичната партия на Енцо Грималди от "Джоконда" на Понкиели. Упоритият и трудолюбив Мазаров и този път се справя блестящо, но ръководството не удовлетворява молбата му и иска от него да претовари гласа си с нови драматични роли. Той ги отказва и

изпада в немилост

Лишават го от нови задачи и спектакли, макар да е най-добрият тенор в трупата. Преживява немалко трудни дни, получава дори обиди от ръководството.
Мазаров се сближава със стария оперен певец и педагог Жельо Минчев, с когото започва да работи вокално и да се готви за международния певчески конкурс във Виена. В него участват близо 200 млади певци от цял свят, а шеф на журито е великият Бруно Валтер. Когато Тодор Мазаров запява, всички в Златната зала на Мюзик Ферайн остават удивени от неговия мощен, плътен и необикновено красив глас. Диригентът Бруно Валтер, който от няколко години търси "под дърво и камък" първи тенор за Виенската опера, става от масата на журито, отива до подиума, сърдечно стиска ръката на нашия артист и го поздравява с думите: "Спечелихте победата! Но сега за вас настъпва най-трудното - да я задържите. Имате всички данни на голям артист. Работете упорито и системно, и ще оправдаете възлаганите надежди. Предлагам ви да сключите договор с Виенската държавна опера за седем години..."
През есента на 1937 г. започва световната кариера на нашия сънародник. Седемгодишният договор по принцип изтича през 1944 г., но продължава до 1960 г. На 26 ноември 1937 г. е  триумфалният му дебют му като Радамес във Вердиевата "Аида" под диригентството на Бруно Валтер. След това му поверяват първите тенорови роли в "Кармен", "Дон Карлос", "Трубадур", "Бал с маски", "Палячи", "Бохеми", "Тоска", "Далибор". Всяка негова поява на сцената е празник за театъра и меломаните. Появил се е един фантастичен глас, в чието лице виждам

бъдещия Енрико Карузо

ще възкликне неговият колега, прочутият тенор Яни Кипура. Мазаров не смогва да поеме всички ангажименти за гастроли - Берлин, Париж, Рим, Прага, Загреб, Рига, Милано, Венеция, Парма, Белград, Брюксел, Мадрид, Барселона, Лисабон, Чикаго, Сан Франциско, Буенос Айрес, Рио де Жанейро, Неапол, Копенхаген, Осло...
В Италия - родината на операта и на най-великите тенори, търсят певец, способен да издържи партията на Арнолдо от "Вилхелм Тел". Години не могат да го намерят, за да поставят последния шедьовър на "лебеда от Пезаро" Джоакино Росини. При това на фестивала "Флорентински музикален май" - най-значимия в тази страна. През май 1939 г. го намират във Виена и това е световният триумф на Мазаров. Когато го чува за първи път, диригентът - прочутият Тулио Серафин, възкликва: "Този тенор от България просто ни обърква. Та той е невероятен, същинско гласово чудо!" Партията на Арнолдо Мазаров ще изпълни близо сто пъти в кариерата си. Следва покана от фестивала за също трудната роля на принц Калаф от "Турандот" на Пучини. Нов триумф и начало на световната му слава.
След утвърждаването си във Виена Мазаров се завръща за кратко в родината, в Софийската опера, където е преживял и хубави, и тежки дни (като млад артист е бил унижаван и уволняван от директора Владимир Василев). Започва всяка година да пее на родна сцена за радост на българската публика, при това не само в столицата, но и в страната, като изнася редица концерти с оперни арии и български песни. По онова време всички наши оперни артисти редовно изпълняват българска музика, за разлика от днешните си колеги, и пеят много, дори предимно, на български език.
През 50-те и 60-те години Тодор Мазаров, все още в апогея на дългата си кариера, гостува на оперните театри в Русе, Варна, Пловдив и Стара Загора в постановки на "Трубадур", "Тоска", "Бохеми" и с концерти с оркестър. Спомням си гастрола му в Русе в "Бохеми", където на финала

изправи на крака публиката,

която дълго не го пускаше от сцената. Беше прекрасна, стилна постановка на Михаил Хаджимишев и Ромео Райчев с участието на незабравимите Пенка Маринова (Мими) и Кирил Кръстев (Марсел). По това време направи и рецитална плоча в "Балкантон" с откъси от коронните си партии, сред които Арнолдо, Каварадоси, Рудолф, Калаф, Дон Карлос... Плочата е вече фонографска рядкост (за съжаление у нас няма кой да преиздаде тези безценни записи от миналото, както това се прави редовно в други страни като Русия или Румъния например), но записите са от много добро качество и дават пълна представа за необикновената певческа дарба на Тодор Мазаров. По гласова и артистична природа той е блестящ спинтов тенор, особено подходящ за италианския, но също и за френския и руския класически репертоар. Може да се съгласим напълно с прочутия полски тенор Ян Кипура, който казва, че Тодор Мазаров е по-близо като глас и темперамент до Бениамино Джили, не толкова до Карузо. Мек и сочен в медиума, бляскаво-метален в горния регистър, той се отличава и със съвършено дихание, позволяващо му да вае изразителна, красива кантилена, да постига внезапни драматични акценти, да оцветява всеки тон. Всичко това при музикалност, професионална сигурност, искреност и естественост на сцената.
Повече от четири десетилетия българинът Мазаров се раздава без остатък на оперните сцени на Виена, София и по света. Превъплъти се в близо 50 роли - бляскаво, винаги с успех. Стана камерзенгерин на Виенската щатс опера и професор по пеене във Виенската музикална академия. В Павел баня му издигнаха паметник, но от София го почетоха с орден "Кирил и Методий" едва в деня на смъртта му (13 септември 1975 г.), когато Виенската опера спусна на фасадата си траурното знаме.
Името на Тодор Мазаров заедно с имената на неговите прочути съвременници - тенорите Петър Райчев, Стефан Македонски, Георги Белев и Димитър Узунов, Любомир Бодуров и Никола Николов, ще остане в аналите на Софийската и българската опера.


Мазаров в коронната си роля на Арнолдо от операта на Росини "Вилхелм Тел" в "Ла Скала", Милано


Паметник на Тодор Мазаров в родната Павел баня


Тодор Мазаров (Ленски) в "Евгений Онегин" на Чайковски, Берлинска опера