Русенска формация превзе Марсилия

Русенският хор "Проф. Васил Арнаудов", наследник на вече несъществуващия "Родина", известен още като "Хорът на света" от спечелените от него големи конкурси, вече две десетилетия (от 1993) музицира на световно равнище. Неговият диригент и основател Драгомир Йосифов, ученик на незабравимия Васил Арнаудов, чиято 80-годишнина отбелязваме сега, успя да подбере и да подготви прекрасен екип от около 40 певци с качествени гласове и добра музикална култура, способни да се справят и с най-проблемните хорови партитури - в обширен репертоарен диапазон от музика отреди Бах и Хендел до наши дни.
Бих казал, че тази високопрофесионална певческа формация е един от стълбовете на нашия елитен фестивал "Мартенски музикални дни". На него всяка година тя представя по нещо ново (през т.г. свръхтрудната и интересна опера на Шостакович "Нос" по Гогол), гостува често в страната и в чужбина. Настина, многобройни са турнетата и записите, първите изпълнения у нас на редица шедьоври на хоровата музика, а също и на нови и неизпълнявани творби от наши и чужди автори.
Както е известно, през 2013-а главният град на френската провинция Прованс - Марсилия, бе обявен за европейска столица на културата. Там от 18 години се провежда и авторитетен хоров конкурс. След строга селекция журито избра русенските певци за единствените представители на България. В тазгодишното издание участваха голям брой състави от Европа, Азия, Америка и Африка. Петте концерта на нашите певци се състояха през втората половина на юли в централната катедрала "Сен Жуст" в Марсилия и в още 5 града на областта. В репертоара им преобладаваха някои от най-красивите образци на църковно-славянското пеене, както и произведения от Сергей Рахманинов и естонския модерен класик Арво Пярт. Високата певческа и музикална култура, упоритият многомесечен труд и сериозната подготовка си казаха дума. Грижливо подбраните и шлифовани, обединени в една мисъл и воля, в едно артистично дихание от забележителния музикант-ерудит, диригент и педагог Драгомир Йосифов, български гласове заслужиха продължителните и възторжени овации на французите, които на всеки концерт ги изпращаха със ставане на крака.