Проф. д-р Радослав ГАЙДАРСКИ: Конституцията ни е мъдра, не бива да се пипа с мръсни ръце

Интервю на Юлия КУЛИНСКА

Проф. д-р Радослав Гайдарски е роден в с. Градец, област Видин. Завършва видинската гимназия и Медицинската академия в София. Работи в болницата във Видин, където взема специалност по обща хирургия. Специализира в ИСУЛ, Медицинската академия, ВМА, Националния онкологичен медицински център, както и в болница "Кошен" в Париж. Избран за доцент в Катедрата по обща и оперативна хирургия. Доктор на науките от 1989 г., професор от 1990 г. Оглавява Клиниката по жлъчно-чернодробна и панкреатична хирургия от 1983 г. до 2003 г. Републикански консултант по хирургия. През 2004 г. става Лекар на годината. Проф. Гайдарски има над 160 научни публикации. Член на Световната асоциация по гастрохирургия. Бил е министър на здравеопазванетоПризнат за автор на 8 рационализации на оперативна техника. Почетен на Видин и на София. Бил е депутат в Седмото ВНС и народен представител в 40-ото НС. Член е на ИБ и НС на БСП. 

- Проф. Гайдарски, Вие бяхте депутат в 7-то ВНС, което въпреки острите политически спорове и противопоставяния, успя да приеме с мнозинство новата Конституция на България. Какви бяха принципите, които обединиха партиите през далечната 1991 г., за да стане основният закон на държавата факт?    

- Да, имаше политически спорове, но по отношение на Конституцията успяхме да постигнем съгласие. Само 39 човека обявиха гладна стачка. Тя беше симулативна, защото всички съвременници на събитията знаят, че докато лежаха на жълтите павета, се хранеха добре. Това беше чисто политическа акция и нямаше нищо общо с Конституцията. По-късно някои от тях станаха нейни големи защитници. Визирам Георги Марков, който протестираше, но стана конституционен съдия, т. е. защитник на Конституцията.

В нейното изработване участваха депутатите от 7 партии и 2-ма независими. Във ВНС БСП имаше мнозинство от 211 народни представители, но отговорно заявявам, че основният закон на държавата беше създаден с усилията на всички политически формации.

С новата Конституция на България се регламентира държавно устройство, основано на разделение на властите и се въведе институцията на едноличен държавен глава -  президент. Беше създадена институцията Конституционен съд, чиято основна задача е да гарантира върховенството и спазването на основния закон на републиката.

- За изработването на Конституцията ползвахте ли опита на други държави?

- Депутатите във ВНС, 400 на брой, бяха избрани по равно по мажоритарната и пропорционалната система. Всички обаче бяхме амбицирани да изготвим добър, прецизен и дългосрочен документ. Ползвахме текстове от конституциите на страни с многогодишна демокрация като Белгия, Испания, Франция, които са се доказали във времето като най-прогресивни.

Под новата ни Конституция стоят подписите на всички лидери на парламентарно представените партии във ВНС - на Петър Дертлиев от БСДП, на Милан Дренчев от Земеделския съюз, които никога не са били комунисти. Затова не е коректно да се казва, че Конституцията ни е дело на БСП, както злонамерено твърдят някои.

Почти половината от депутатите, 40 на сто, или 156 човека бяха хабилитирани лица - професори, доктори на науките, водещи икономисти и юристи, икономисти. Все мъдри мъже, експерти в своята област, които, смело мога да заявя, че изготвиха един добър закона на държавата, който ни служи вече 32 години. Удовлетворен съм, че и аз имам принос при формулирането на текстове, свързани със здравеопазването и социалните системи.

- Каква беше основната цел на Конституцията?

- Тя трябваше да изгради основите на бъдещата съдба на България, като ни изведе на пътя на демокрацията и пазарното стопанство. И за времето, когато бе приета, тази конституция "на прехода", въпреки многобройните й слабости, все пак свърши полезна работа. В най-общ план тя обезпечава развитието на демократичната система в България и това постижение е международно признато чрез присъединяването на страната първо към Съвета на Европа, а по-късно и към Европейския съюз. 

Конституцията установи основните принципи, върху които се изгражда политическата система на обществото - политически плурализъм, разделение на властите на законодателна, изпълнителна и съдебна. В нея са посочени принципите на демократичната избирателна система - общо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване, определени са формите на собственост - частна и публична (държавна и общинска), основните права и свободи на гражданите и основните им задължения.

- Когато има криза във властта, партиите първо посягат към промени в Конституцията. Как бихте коментирали това?

- Да, нашата Конституция е мъдра, но има недостатъци. Тя не представя пълната визия за държавно развитие. В нея не са достатъчни конституционните гаранции за спазването на индивидуалните и малцинствени права на българските граждани. Разпоредбите, които дават възможност за ограничение на основни човешки права не са достатъчно конкретни. Това дава възможност за различни тълкувания, не в името на повече свобода.

Има проблемни текстове, свързани със съдебната система, които трябва да се коригират и най-вероятно това ще се случи. Но имайте предвид, че след като Конституцията беше завършена изцяло, преди да бъде гласувана, тя беше консултирана с юристи и експерти от много държави в Европа, които имат традиции в това отношение.

Когато една партия дойде на власт, иска така да прекрои Конституцията, че да приляга тя най-добре на нейните разбирания, виждания и идеология. В основния ни закон има текстове, които не позволяват волности на политическите сили и затова тя не е удобна за властващите.

- БСП категорично отказа да участва в разговори за конституционно мнозинство на този етап. Какви са мотивите на социалистите? 

- БСП винаги се е отнасяла с чувства на уважение към нашата Конституция. Тя трябва да се променя много внимателно. Това Народно събрание е прекалено раздробено, дори и управляващото мнозинство не е единно какво точно трябва да се променя. Всеки хвърля идеи за промени в Конституцията, които в някои случаи дори се изключват една друга.

Правилно е решението на "БСП за България" първо да проведе свои консултации с професионалисти по конституционни въпроси, защото е съмнително дали този парламент има капацитет да направи сериозни промени в основния закон на държавата.