Поканите на Евтерпа
Русенската филхармония е стълб на фестивала "Мартенски музикални дни" от основаването му през 1961 г.
/ брой: 56
И през тази пролет Мартенските музикални дни ще превърнат най-европейския български град в столица на музиката. Само за две седмици, от 13 до 29 март, в Русе ще бъдат изнесени 26 концерта на състави и 700 музиканти от България и още 11 страни - Англия, Русия, Франция, Австрия, Румъния, Литва, Латвия, Естония, Корея, Германия и Украйна. Музата на музиката Евтерпа ще вдъхнови певци, инструменталисти и диригенти, ще зарадва меломаните от града след студената и влажна дунавска зима.
Акцент в новото издание, подготвено и т.г. на високо равнище от неуморната и всеотдайна директорка на фестивала, музиковедката Ива Чавдарова, са годишнините на няколко именити композитори - Бетовен, Ян Сибелиус, Морис Равел, Албан Берг и Дмитрий Шостакович. Последният гостува на Мартенските дни през 1965 г. по повод първото изпълнение на операта му "Катерина Измайлова" - тогава поставена според него на много високо равнище. Същата опера ще бъде представена сега, както ДУМА писа, в нов прочит на авангардната режисьорка от Германия Вера Немирова, дъщеря на Евгени Немиров, осъществил първата сценична реализация у нас с много силен изпълнителски състав, начело с незабравимите Евелина Стоицева и Иван Димов.
Голямо юбилейно честване е предвидено и на Музикалната гимназия в града, сега Национално училище по изкуствата "Проф. Веселин Стоянов", бих казал, ковачница за талантливи музикални кадри, много от които правят кариера извън България. Сред тези възпитаници са известните Светлин Русев, Емил Табаков, Георги Спасов, Евгени Божанов, които са и сред редовните, постоянните участници във фестивала. И тази година се очакват немалко големи имена със световна слава - Жорди Савал, Юрий Башмет, Гидон Кремер, Кристиян Мандял, Александър Земцов, Андреас Керн, Паул Цибис. Едно от най-очакваните събития е първото изпълнение в Русе (след концерта в София на 25 февруари) на вълнуващия вокален цикъл "Зимен път" по стихове на романтика Вилхелм Мюлер, създаден от Шуберт през 1827 г., един от неговите последни и най-силни опуси. Изпълнението ще бъде на нашумелия по цял свят германски баритон Матиас Гьорне, определен от критиката като "новия Дитрих Фишер Дискау", съпровождан от пианистката Мария Принц от Виена, дъщеря на незабравимия Константин Илиев, един от градителите на музикален Русе след войната, основател на операта и филхармонията.
Много и интересни са премиерите, които, надяваме се, ще изненадат и зарадват меломаните. Сред тях са бароковата вечер "Виолистите на Краля Слънце", водени от Жорди Савал, премиерата на операта "Омагьосаният" от Божидар Спасов на Пловдивската опера, двете нови прекрасни програми с творби от Шуберт, Малер, Бритън, Хайдн, Брамс и Чайковски на "Московските солисти" с Юрий Башмет, безспорен любимец на русенци, Кремерата Балтика С Гидон Кремер от Вилнюс с музиката на Астор Пиацола, "Лунният Пиеро" на Арнолд Шьонберг, Песните на Леош Яначек и др.
Това, което ме респектира от програмата на този фестивал, не е само високото ниво, големите имена, но и добре намереният баланс между класика и съвременност, между отделните епохи в музиката, между различните стилове, като при това програмите, композирани и обмислени много добре от директорката Чавдарова и участниците, не са еклектични и безстилни.
Към фестивала има академия, носеща името на великия български диригент, създателя на симфоничното дело у нас, русенеца проф. Саша Попов (1899-1976), който дава идеята за Мартенските дни, осъществени от друг неуморен градител, диригента и музиковеда Илия Темков (1923-2004). Т.г. майсторски класове по флейта ще води русенецът проф. Георги Спасов, а по класическо пеене - баритонът от Швейцария, солистът на Русенската опера Иван Консулов. Майсторски клас по живопис ще води художникът Иван Иванов-Йоаний. Всяка година се уреждат и тематични живописни изложби на изтъкнати майстори на четката. В това издание ще се представи художничката и сценографка Виолета Радкова.
Една нова и необходима идея, която, надявам се, ще има добър резонанс, е съпътстващата програма от концерти за деца и ученици. Отдалечаването на младите от света на голямата музика у нас е печален факт, за който държавата нехае, затова всяка подобна инициатива заслужава адмирации. Фестивалът в Русе се роди през 1961 г. и беше приет от града с огромен възторг и ентусиазъм. Публиката растеше заедно с него. Спомням си, че през една от годините програмата бе изцяло с българска музика - симфонична, оперна и камерна, при пълни зали. Нещо, което не се бе случвало у нас и не се повтори. Слава богу, че Мартенските дни не остават никога без публика. Трите обновени зали на Доходното здание - голямата и камерната "Европа", както и на операта, са винаги пълни. А това е най-важното.