Пепеляшките на телевизията мащеха

Петър Крондев

В началото на ноември по сателитния канал на БНТ беше излъчен новият информационен блок на регионалните обществени телевизии и BNT sat - "България днес". В продължение на един месец проследих много внимателно работата на четирите извънстолични телевизионни центъра, които поемаха за по една седмица водещата роля по излъчване на програмата, и общото ми впечатление е, че с малки изключения - лоша сценография, осветление и неубедително присъствие на модераторката от морската ни столица, екипите се представиха на едно впечатляващо ниво, като бих отбелязал специално добрата визия, рефлекси и интелект на водещите Боряна Черганова от Благоевград и Петя Пантева от Русе. Русенската седмица ще се запомни с добрия дизайн в студиото, доброто музикално оформление и баланс на звука, както и с професионалния монтаж, а в Благоевград успяха да намерят точния ритъм с подчертана динамика и находчив подбор на темите. Към добрите постижения трябва да прибавим брилянтната работа на оператора Димитър Игнатов и репортера Румен Бахов от Пловдив. Нямам намерение да правя критичен анализ на това предаване. Ще спомена само, че то е добър повод да си кажем и някои истини за ролята и мястото на телевизионните центрове в програмната стратегия на БНТ. Очевидно е, че тяхното съществуване има смисъл само ако основната им дейност е да произвеждат и излъчват регионални програми. Навсякъде по света се върви към децентрализация. Само в България се движим в обратната посока.

Всички конци се дърпат от София

Всеки млад, кадърен и работлив човек има шанс да се реализира в престижна и добре платена професия само ако се премести да живее в столицата. И по тази логика един ден всички читави граждани на републиката ще се натъпчат в един огромен мегаполис, докато в презряната "провинция" ще останат само кореспонденти, овчари, монаси и санитарките от домовете за сираци. Пример за такава политика поне до този момент беше и Българската национална телевизия. Всичко се дирижираше от метрополията. Туземците от "колониите" чуваха само "Това - да!" и "Това - не!". Нямаха право на почти никаква собствена инициатива. Всеки дребен началник в София смяташе директорите на РТВЦ за свои васали и им даваше разпореждания сякаш му бяха слуги. Спомням си седемдесетте години на миналия век, когато заедно с главния редактор на РТВЦ - Русе, висяхме два часа да чакаме шефа на софийския монтаж, докато се върне от обяд, и накрая с много кандърми и целуване на ръце успяхме да разменим един петкилограмов дунавски сом за една филмова лепачка. Проблемът беше, че хората от т.нар. провинция не смееха да си кажат болката, а и нямаше на кого да се оплачат. Като се зададяха съкращения, се сещаха първо за РТВЦ-тата. Така се спасяваха роднините и приятелите в София. В продължение на почти четиридесет години Националната телевизия беше майка за едни, и мащеха за други.
През 1999 г. като единствен извънстоличен кандидат участвах в конкурса за генерален директор на БНТ и представих концепцията си за обществена телевизия с акцент върху изграждането на

районирана мрежа от обществени регионални телевизии

която да работи в посока на децентрализация на програмата, в услуга на хората по места. Предложих да бъде обособена регионална телевизия в София и да бъдат изградени РТВЦ в Бургас и Враца, като заедно с вече действащите в Пловдив, Варна, Русе и Благоевград се покрие равномерно страната с излъчване на обществена регионална програма. До този момент съществуващите от 1972 г. четири телевизионни центъра излъчваха регионални програми и колкото и да не е за вярване, но тези 7-8-часови според мен излишно дълги ежедневни емисии изглеждаха доста прилично на фона на свития до задушаване щат и липсата на пукнат лев за реализация на собствена продукция. Освен това регионалните центрове се справяха успешно и със задачи от всякакъв род, поръчани им от София. И всичко това въпреки пренебрежителното отношение на досегашните ръководства на телевизията, които с много малки изключения си нямаха хабер за ролята и мястото на регионалните телевизионни центрове. Те така и не успяха да разберат, че за БНТ

регионалната програма е златен шанс

който би й дал много и най-различни предимства в конкуренцията за зрителския интерес с частните медии! Вярно е, че по онова време центровете бяха създадени без някаква обща за страната стратегия и съществуването им през всичките тези години беше непрекъснато поставено под въпрос. И това е, защото на картата на България останаха обширни бели петна, в които голяма част от данъкоплатците бяха лишени от подобни програми. Истината е, че зрителите не само у нас се интересуват много повече от това, което се случва "на една ръка разстояние", и то е съвсем естествено! Програмата на Обществената регионална телевизия трябва да се създава и предлага на хората по места от местни екипи, членовете на които живеят със същите проблеми и са лично ангажирани с тяхното решаване, защото от това зависят техните бит и култура. Да не говорим за факта, че творческите екипи в РТВЦ работят с три пъти по-малко хора от тези в София. В столицата един режисьор работи с цяла "свита" от асистенти, организатори, координатори, скриптъри, режисьори на пулт и каквито още помощници успее да си измисли - на принципа "една му с билки раната върже, друга го пръсне с вода студена", докато в центровете същата тази дейност се върши от един телевизионен режисьор, който работи сам и на пулта. Това разхвърляне на една работа върху много хора в централата предизвика по едно време  чудовищно раздуване на щата до уникалните над 6000 души и до огромни бюджети, необходими за поддържането на този щат. И на фона на тази "мегаломания" се мрънкаше, че парите не достигали най-вече за "излишните" телевизионни центрове. Ако трябва да продължим темата за тяхната роля и мястото им в общата структура на Националната телевизия искам дебело да подчертая, че въпросните центрове

не са филиали на столицата

нито нейни кореспондентски пунктове и на тях трябва да се гледа като на отделни, автономни регионални обществени телевизии, които вършат коренно различна работа от тази в центъра. Техният принос трябва да се разглежда главно в три аспекта - производство и излъчване на регионална програма с акцент върху местните проблеми в рамките на не повече от три часа дневно, което е достатъчно при този бюджет и щат. Но това би имало смисъл само ако бъде създадена мрежа от седем регионални телевизионни центъра, която да покрие територията на страната с излъчване в отделните райони, като най-добре е това да се случва в интервала между 16.30 и 19.30 часа. На второ място бих предложил производство и излъчване на общ двучасов блок на всички РТВЦ през двата почивни дни. Това би могло да бъде обедна информационно-развлекателна програма, в която да намерят място теми от общ характер, предимно в областта на културата, спорта, обичаите и местния бит, поднесени с чувство за хумор, които биха представлявали интерес за цялата страна. Разбира се, имат място и подобни чисто информационни блокове като "България днес" с повече директни включвания от отделните региони, но не в този "глух програмен коловоз", а по-скоро като отделен сутрешен информационен блок от 8.30 до 9.30 в общата програма на Националната телевизия. И не на последно място производството на документални филми, които да се излъчват в един или няколко отделни блока в рамките на поне 180 минути седмично. Мисля си, че първото ръководство на БНТ, което заложи на класическите регионални програми, както е навсякъде по света, ще направи нещо ново и полезно за страната като цяло. Създаването на регионалната телевизионна мрежа би направило и разликата с комерсиалните телевизии, които не биха имали интерес да се откажат от централизираната си производствена и рекламна стратегия, а и не биха могли да си го позволят, защото нямат този сграден, технологичен и кадрови потенциал извън столицата. Според мен всяка цивилизована страна трябва да има поне една централна обществена телевизия и една мрежа от обществени регионални телевизии! Затова предлагам, докато трае кризата, и при този мизерен бюджет Националната телевизия да излъчва програма само по БНТ 1, като се направи

комбинирана програмна схема

която да обедини централната обществена и регионалните обществени програми, като във времето за излъчване в отделните региони централната телевизия ще ограничи излъчването си само за района на София и ще остане в готовност да възстанови програмата за цялата страна във всеки един момент, когато това се налага при извънредни обстоятелства. Като посока на развитие на програмата БНТ 1 трябва да се доближи до стила и съдържанието на сателитния канал, като започне да се излъчва по сателита и за всички българи в диаспората. Регионалните програми, включени в този канал, биха били интересни и за българите в чужбина, защото всеки от тях би превключил и би следил с интерес какво се случва в неговия регион. Дори в България човек, роден във Варна, но на работа в София, ще може да следи отблизо развитието на проблемите в родния си град. Технически това ще бъде възможно при цифровизацията. Ако то не бъде направено, ще станем свидетели на скалъпен оттук-оттам телевизионен талаш от архивни материали и самоцелно запълване на времето с "говорилни" от типа "токшоу", вместо да се правят задължителните за всяка добра обществена телевизия документални филми, които изискват много повече средства, интелект и време за производство. Много по-разумно ще бъде вместо на излишното количество, с което обикновено оправдават мястото си и недотам талантливите "работяги", да се наблегне на качеството, като се съхранят само кадрите, които са способни да предложат на зрителя доказано качествена продукция, защото

след умопомрачителните чистки

предимно на политическа основа в края на миналия век останаха и доста "лоялни" мъртви души, които само ядат хляба на кадърните си колеги. Време е и всяка една конкретна дейност в БНТ да бъде оценена в детайли, на основата на ясни и предварително формулирани количествени и качествени показатели. Едва когато това се случи, ще можем да говорим и за достойно заплащане на труда на телевизионните работници. По този начин те ще спрат да бягат в частния сектор. И това трябва да се направи колкото може по-скоро, защото след няколко години, когато се намерят средства за производство и излъчване на две и повече програми, ще бъде много трудно да се намерят опитни и способни хора, на които да се разчита. Това вече ще може да се нарече далновидна и дългосрочна стратегия и най-после ще можем да говорим за истинска реформа в БНТ. В заключение би трябвало да отчетем усилията и заслугата на новото ръководство на медията, което прояви разбиране към проблемите на РТВЦ-тата и направи първата, макар и малка крачка в правилната посока, която в близко бъдеще би могла да се превърне в голям скок за Българската национална телевизия. А колкото до "провинциалните пепеляшки" вярвам, че много скоро те ще танцуват с целия си блясък на бала на звездите в българския телевизионен ефир.