Партийните дарения - капка, вир или язовир

Юлия КУЛИНСКА

Всички помним хубавата и много поучителна българска поговорка "капка по капка - вир, вир по вир - язовир"...Така и с партиите у нас. Дали са спестовници или разхитители и колко пари са влезли в касите им от дарения в предизборната кампания, става ясно от сметките на Института за развитие на публичната среда.

В надпреварата за последните парламентарни избори на 2  април се включиха общо 21 партии и коалиции и два инициативни комитета. Те са събрали 362 парични дарения на обща стойност 1 272 338 лв. Публикувани са и 12 непарични дарения възлизащи на 6006 лв. 

Най-голям брой са даренията до 780 лв., колкото е минималната работна заплата. Дарилите такива суми не следва да предоставят информация за произхода на своите средства. Почти 80% или 288 на брой от всички направени в кампанията дарения са били под прага на минималната заплата. Тяхната стойност възлиза на 170 584 лв. 

Най-много средства са привлекли от коалиция ПП - ДБ.  Общата стойност на събраните пари са 971 453 лв. от 111 дарения. Следват ги от коалиция "Левицата!" със 137 201 лв. от 158 дарения и "Възраждане" - 92 469 лв. от 17 дарения. "БСП за БългарияФ е събрала 28 770 лв., а ИТН - 1350 лв. 

Най-голямата формация в 49-ото Народно събрание ГЕРБ-СДС не е декларирала нито едно дарение за предизборната си кампания. Известно е, че 

герберите не търсят помощ от сподвижници, 

а предпочитат да харчат от държавната си субсидия. Същото се отнася и за ДПС.

Данните показват, че най-много дарения са направени в последните десет дни на предизборната кампания - общо 203. Само 3 са даренията два дни преди старта на кампанията. 

Партиите и коалициите могат да финансират кампаниите си със собствени партийни средства, средства на кандидатите и дарения от физически лица. Даренията нямат таван, но всички получени от участниците суми следва да бъдат декларирани в 7-дневен срок. Те се публикуват в поддържания от Сметната палата публичен регистър, който съдържа пълната финансова информация за предизборните кампании на партиите. Всички дарители на суми над стойността на минималната работна заплата подават декларация за произход на средствата.

Партия, регистрирала кандидати, може да финансира предизборна та си кампания със собствени средства, със средства на кандидатите и с дарения от физически лица.

Общият размер на финансирането на предизборната кампания на партиите, коалициите и инициативните комитети за избори за народни представители за Народно събрание не може да надхвърля 3 000 000 лв. за партия и за коалиция и  200 000 лв. за инициативен комитет.  

Даренията над 1000 лв. биват проверявани

от Сметната палата за произход на средствата. За извършване на проверката се изисква съдействие от Националната агенция за приходите и други компетентни органи, които са длъжни в едномесечен срок след получаване на искането от Сметната палата да предоставят необходимата информация. 

В декларация, която дарителите в кампанията подават за суми над 780 лв., трябва да се вписва произход на средствата, период, в който са придобити, данни за работодател при доходи от трудова дейност, наименование и БУЛСТАТ на юридическо лице при доходи от дивиденти. 

В предвидените от Изборния кодекс източници на информация за доходите на дарителите, не е създадена възможност за проследяване на данни за доходи от чужбина, за спестявания в банки и други.

Субсидиите - гаранция за независимост

Държавната субсидия е основен източник на приходи за партиите и коалициите. Разчетите показват, че 47 на сто или 18 058 424 млн. лв. от всички постъпления идват от нея. Право на държавна помощ имат формациите, които имат свои представители Народното събрание. 

Субсидия получават и тези, които са получили повече от 1% подкрепа на последните парламентарни избори. Размерът й се определя от Закона за държавния бюджет всяка година. Към настоящия момент той възлиза на 8 лв. на получен действителен глас. Точно проследяване на държавната помощ обаче не може да се направи през информацията във финансовите отчети, тъй като те не съдържат специфична графа за нейното отчитане.

Държавната подкрепа за политическите партии възникват като алтернатива на набирането на дарения. Целта е те да получат финансов гръб, който да ги направи независими от различни икономически интереси. 

С други думи, плащайки партийни субсидии, държавата гарантира, че политическите играчи получават достатъчно пари, за да се издържат, без да се обръщат за финансова помощ към частни лица.

В друг сценарий частните лица могат да диктуват какви да бъдат политиките на партията. Така би се създала предпоставка формациите да управляват в частен, а не в обществен интерес, което може да доведе до политическа корупция.

Солени глоби за неподаден отчет

Солени глоби заплашват партиите, ако не подадат навреме в Сметната палата подават отчетите си за приходите и харчовете по време на предизборните кампании. Партии, коалиции и инициативни комитети, които не са подавали текуща информация за харчовете ги грози глоба от 3000 до 10 000 лева. За невярна информация или за неподадена декларация тя  достига до 13 000 лева.

При нарушение на общия размер на финансирането, на забраните, свързани с финансирането, и на изискването финансирането на приходите и разходите над 1000 лв. да се извършва по банков път, се налага глоба от 3000 до 15 000 лв.

При нарушение на задължение за деклариране на произхода на средствата, когато размерът им надхвърли една минимална работна заплата, санкцията е от 1000 до 3000 лв., а за повторно нарушение - от 3000 до 10 000 лв.

При нарушение на изискването за представяне на отчет за приходите, разходите и поетите задължения за плащане във връзка с предизборната кампания, глобата е т 2000 до 10 000 лв.

Според Изборния кодекс Сметната палата упражнява контрол и върху текущите парични разходи по време на самите кампании, поради което се налага политическите формации да отчитат и тези средства.

В регистъра освен имената на дарителите, вида, целта, размерът или стойността на направените от тях парични преводи за кампаниите, трябва да фигурират и данни за произхода на дарените средства, ако са над една минимална работна заплата.