Ако щете - вярвайте
Музиката лекува!
Независимо дали приемате това, но мелотерапията съществува и в много случаи дава добри резултати при хора, които се нуждаят от помощ заради едни или други страдания
/ брой: 231
Музика и медицина - една все още ненапълно изследвана връзка както от медиците, така и от музикантите. Всъщност началото й се губи в древността, когато мелотерапията (лечение чрез музика) е била много високо ценена и практикувана от редица лекари и учени.
Вестникарска карикатура на Джоакино Росини със символи на негови опери
През Средновековието е имало мнозина странстващи музикални лечители. В Южна Италия, например, била използвана една бърза и силно ритмична неаполитанска тарантела (танц) за облекчаване на болките след ухапване от черния паяк тарантула - оттам всъщност произлязло и името на мелодията. Във Франция, по времето на Краля Слънце Луи ХIV, пострадалите от паяка слушали цял оркестър от флейтисти, които свирели до крайно изтощение. Лекарят Хекер от Париж твърдял, че болните не понасяли никак фалшивите ноти, които дори усилвали страданията им!
Модерен поклон пред класика в джаза Джордж Гершуин
Известният медик и учен Рекамие от ХVII век предписвал като лекарство нежна музика, изпълнявана на тамбурина - при лошо храносмилане.
Историята на медицината в Испания твърди, че крал Филип V бил излекуван от тежка хипохондрия не с медикаменти, а с помощта на ангелското пеене на придворния певец-кастрат Фаринели (чиято история познаваме от едноименния френски филм, показван и у нас).
Моцарт
Френският лекар Ферон пък препоръчвал военните маршове като средство против меланхолията, астенията и неврозите.
В края на ХIХ век парижанинът Дюпре редовно хипнотизирал своите пациенти, болни от различни психически заболявания, чрез "Траурния марш" из "Втората соната за пиано" на Шопен, а неговият колега Секен се опитвал да възпитава бавноразвиващите се деца от Лион с музиката на Бетовен.
А ето и някои от по-сериозните проучвания, дело на изследователите Шофър и Лакроа.
ЗА НЕРВНА И ПСИХИЧЕСКА ПРЕУМОРА
Поемата за оркестър "Вълтава" от Бедржих Сметана и "Утро" от Едвард Григ.
Увертюрите на Джоакино Росини.
ПРИ ДЕПРЕСИИ
"Карнавал" от Антонин Дворжак и серенадите на Моцарт.
ЗА ПОТИСКАНЕ НА ЧУВСТВОТО НА ГНЯВ
"Хорът на поклонниците" от операта на Вагнер "Танхойзер".
"Хорът на евреите" от "Набуко" на Верди.
ПРИ МЕЛАНХОЛИЯ
"Одата на радостта" и "Пасторалната симфония" от Бетовен.
ЗА УКРЕПВАНЕ СЛЕД ПРОДЪЛЖИТЕЛНО БОЛЕДУВАНЕ
Сонатите за пиано на Моцарт, "Патетичната соната" на Бетовен, "Концертът за виолончело" на Дворжак.
ПРИ ВИСОКО КРЪВНО НАЛЯГАНЕ
"Ноктюрно 5" на Шопен, увертюрата "Парсифал" на Бетовен.
ЗА КОНЦЕНТРАЦИЯ НА ВНИМАНИЕТО И ПРИ УМСТВЕНА ПРЕУМОРА
Някои от фугите на Бах.
ЗА ТОНИЗИРАНЕ НА НЕРВНАТА СИСТЕМА
Втората част от "Пасторалната симфония" на Бетовен, "Аве Мария" на Франц Шуберт, "Лунна светлина" на Клод Дебюси, "Ноктюрно в ре минор" на Шопен, мелодии от Белини.
СРЕЩУ ХРОНИЧНО ГЛАВОБОЛИЕ
Оперите на Моцарт "Дон Жуан" и "Сватбата на Фигаро", сюитата на Гершуин "Един американец в Париж".
ЗА ОБЛЕКЧАВАНЕ НА БОЛКИТЕ ПРИ РАЖДАНЕ
Музика от Росини, Равел, Моцарт и Хайдн.
Швейцарският композитор и лекар Сутермайстер предписвал на болните от паркинсон и склероза на крайниците бързи танци, а френският невролог Кертан правил успешни опити да лекува болни от астения с музика на Хендел, Скарлати, Вивалди и Бетовен.
С две думи: Музиката лекува!
Но да подчертаем дебело: не тази от жанровете рок, рап, диско, хевиметъл, чалга, а художествената или както неправилно я наричаме у нас - "класическата музика", музиката на големите, безсмъртни майстори. Другата музика - с крясъците, дивото думкане и високите децибели само може да ни разболее, да оглушеем от нея, да изгубим безвъзвратно мозъчни клетки, да повиши кръвното ни налягане, да предизвика сериозни и трайни увреждания на сърцето, стомаха и останалите органи в човешкото тяло. Това отдавна е научно доказано.
За съжаление, не могат да го разберат някои от младите българи...