Мостове към света на високата мисъл

Да говориш върху казаното?! Наистина, критиката е нещо особено, необичайно. Неблагодарно изкуство, както и изкуството на превода. С чувство на превъзходство или на недоумение да застанеш пред нечия възникнала спонтанност, например пред едно интимно стихотворение, и да го преценяваш. Да го приемаш или отхвърляш, с една дума - да го съдиш. Тежка дума: "да съдиш". Често пъти без да си даваш сметка, имаш ли все пак основание за това?...
Казват, че критическият талант бил по-рядък от другите литературни дарби. Сигурно е така. Дори ако се обърнем към историята на литературата, ще се убедим в това. Критиците, истинските, както и драматурзите, особено в нашата изящна словесност, са доста по-малко от поетите и белетристите.
Днес, във вече разкрепостената ни и общо взето изкушена от постмодернизма литература, ситуацията е коренно различна от тази отпреди двайсетина години. За критиците става още по-трудно. Ако преди имаше цензура и автоцензура, но работа имаше премного (колко много литературни издания имахме, които пропаднаха не само по вина на държавата!), сега за тази, бих казал, изчезваща порода литератори просто няма достатъчно пространство за изява. Затова всяка критическа статия, рецензия, отзив, бележка и, разбира се, книга имат своето място и значение. Но малцина са тези наивни безсребреници, които "хабят време и сили", за да правят това. Сред тях се откроява Владимир Шумелов. Роден в Перник преди 50 години, учил в Търново и останал верен на този важен наш книжовен и културен център, той посвети перото си преди всичко на оперативната литературна критика (тя е вече рядко явление) и на съвременната литературна и културна история на България и в частност и на региона.
И това заслужава особено уважение и адмирации. Защото всъщност онова, което прави той, е нужно и полезно. Цялото му творчество досега е пронизано от чувство на дълбока хуманност, на любов към литературата, на любов към хората, които я творят. Той е просто един добър и хармоничен човек и определено доброжелателен критик. Духовна, щедра личност. В кратките си, сгъстено написани рецензии и портрети, Владимир Шумелов неизменно стига до същината на проблемите и идеите, прецизно и точно определя всяко отделно съчинение или автор. И винаги е готов да го подкрепи.
Изкушавам се да цитирам част от предговора на новата му книга "Лисица в кокошарника" (изд. "Фабер", Велико Търново): "И досега си мисля, че основната функция на литературата е да те кара да мислиш. На критиката - също. По различни начини и литературата, и нейната рецепция работят за Историята, а "ако в историята има морал, то това е моралът на интерпретаторите", беше писал Сава Василев по повод "Цената на златото" на Генчо Стоев през 2008 година..."
Не зная какъв е броят на статиите, рецензиите, отзивите, портретите на Владимир Шумелов. Сигурно е доста внушителен. Шумелов е от вече изчезващия у нас вид - на оперативните литературни критици. Освен това той е изкушен и от прозата. Не я познавам още, освен отделни много оригинални фрагменти. Запознах се с трите му критически книги (двете са издадени много добре - първата "Накърнимото", 2004, от "Жанет-45", Пловдив, а втората "Цветните спомени на греха", 2009, и третата от "Фабер", Велико Търново) и бих казал, че изпитах истинско интелектуално наслаждение. В четирите раздела на новата книга - "Поезия", "Белетристика", "Критика, есеистика, мемоаристика и публицистика" и "Годишни литературни прегледи" са представени близо 50(!) нови заглавия от съвременната българска литература. Почти всички са били публикувани в периодичния културен и литературен печат. Но сега, събрани в едно книжно тяло, те звучат актуално и хармонично и очертават една твърде широка картина - важна част от днешната ни изящна словесност. При това - не толкова литературата от столицата (нашата култура открай време страда от болестта, наречена "софиоцентризъм" - някои дори казват "столична" и "извънстолична" култура или театър, сякаш България е само София), колкото от цялата страна, с акцент - един от важните ни духовни и книжовни центрове от миналото и днес - Велико Търново.  Наистина, прекрасна книга. Точен и дълбок анализ, смайваща литературна ерудиция и прецизен и четивен стил. Смислено, необходимо и при това приятно четиво от един добър човек, дори когато е по-остро и критично.