Монтен, или изкуството да живеем достойно

На 27 април 1853 година Гюстав Флобер пише до своята приятелка, писателката Луиз Коле: "Когато си легна, чета само Монтен. Едва ли има по-спокойна, по-умиротворяваща книга от неговата. От нея лъха здраве и благочестие! Ако я имаш, непременно прочети главата за Демокрит и Хераклит и размисли над последното новоредие. В нашето тъжно време трябва да станем стоици... Нашето време днес също е тъжно и трудно..."
Наистина

"Опити" е удивителна книга

Светът в тези страници ни поразява със своята пъстрота и динамичност. Да, този велик французин Мишел дьо Монтен (1533-1592) наистина пише за всичко: за скръбта и суетата, за древните обичаи и бойните коне, за стиховете на Вергилий и за секса, за разкаянието и прошката, за ползата от наградите и молитвите, за възпитанието на децата, за брака и семейството, за много, много неща или просто - за нещата от живота.
Философията на този скептик е резултат от неговите свободни размисли за живота и света. В своите три тома той живее не само чрез мисълта, но и чрез цялото си същество, личността, съдбата, характера си, чрез своята физика даже, и това е съвсем нормално. Вярно е, че човек се състои от две равни половини - плът и дух. Да се предпочете едното за сметка на другото, може да ни се стори до известна степен странно и необичайно.
Днес философията на Монтен,

четири века след неговата смърт

може да ни се стори до известна степен странна и необичайна. Почти всички разсъждения на Монтен в неговите "Опити" за законите, религията, морала се преплитат с описания на събития от делничния живот.
Без да се колебае, Монтен въвежда читателя в интимните кътчета на своята душа, поверява му своите недостатъци и привички, не скрива нищо от същността си. И всичко това е представено с подкупваща сериозност и чувство за отговорност. Авторът не се грижи за това как ще изглежда пред очите на другите - той иска да бъде прекалено откровен и правдив и призовава и нас към това.
"Опитите" са написани свободно, пластично, без следа от морализаторство. Монтен не е умеел да си придава важност, да заема пози на мислител и пророк. Мъртвата схоластика, която все още е имала корени в неговата епоха, му е била напълно чужда. Привличала го е единствено високата антична култура на Елада и Рим. Защото е бил
 
повече езичник, отколкото християнин

и както твърди неговият български изследовател и популяризатор проф. Исак Паси: "Монтен е езически християнин. Защото езическа е неговата склонност да приписва разум на планетите, да търси връзка между небесните тела и живота на хората, монарсите и империите, да равнопоставя човека и животните." 
За съвременните читатели на Монтен и особено за по-младите тази велика, вечна книга е една възможност да се подготвят за оня дълъг или къс път, лесен или труден, наречен живот. Бих казал, че тя е и един отдушник, а също и пътеводител за трудното и велико - ИЗКУСТВОТО ДА ЖИВЕЕМ ДОСТОЙНО.
  

Мисли на Монтен

Достойно за похвала е това, което човек прави, а не самият човек

+  Ако има такова нещо като добър брак, то е, защото наподобява повече приятелство, отколкото любов.
+ Бил е несъмнено умен човек онзи, който е казал, че щастливото съпружество е възможно само между сляпа жена и глух мъж.
+ Истинското огледало на нашите мисли е начинът ни на живот.
+ Най-великото нещо на света е да можеш да принадлежиш на себе си.
+ Нямайки възможност да управлявам събитията, аз управлявам себе си, а ако условията не се адаптират към мен, то аз самият се адаптирам към тях.
+ Според мен Римската империя е била по-храбра, преди да бъде просветена.
+ Страхливостта е майка на жестокостта.
+ Човек не е само добър или само лош, а зависи на коя страница ще отвориш душата му и пред какви изпитания ще го поставиш...
+  Оценката на живота не е в неговата продължителност, а в това, как вие сте я използвали.
+ Първият признак за опорочаване на обществените нрави е изчезването на истината, защото истинността лежи в основата на всички добродетели и е първото изискване към ръководителя на държавата.
+ Плодовете от размириците не достигат до този, който ги е предизвикал. Той само е скочил и размътил водата, а рибата се лови от други.
+ Шумът на оръжието заглушава гласа на законите.
+ Най-доброто държавно устройство за всеки народ е това, което е съхранило неговата цялост.
+ Застаряващото и добре познато зло винаги е за предпочитане пред новото и неизвестно.
+ Нито това, което предшествува смъртта, нито това, което идва след нея, не й принадлежи.
+ Смъртта на един е начало на живота на друг.
+ В природата няма нищо безполезно.
+ Човекът е изумително суетно, наистина непонятно и вечно колебаещо се същество.
+ Най-великото нещо на света е да можеш да принадлежиш на себе си.
+ Нямайки възможност да управлявам събитията, аз управлявам себе си.
+ Достойно за похвала е това, което човек прави, а не самият човек.
+ Няма по-естествен стремеж от стремежа към знания.
+ Учеността като такава сама по себе си е нещо безлично... По-вярно е да се каже, че тя е нещо ценно само за този, който умее да се ползва от нея.
+ За да обучиш друг, трябва повече ум, отколкото сам да се научиш.
+ Истинското достойнство е подобно на реката: колкото е по-дълбока, толкова по-малко шум издава.
+ Който се страхува от страданията, вече страда от страх.
+ От недостатъчното самоуважение произлизат толкова пороци, колкото и от прекаленото самоуважение.
+ По-нещастни хора от тези, които заемат най-високите постове, са само тези, които им завиждат.
+ Признанието, че не знаеш, е едно от най-добрите и верни доказателства за наличието на разум.
+ Само глупаците могат да бъдат непоколебими в своята увереност.
+ Съдбата ни доставя само суровия материал, а на самите нас се предоставя възможността да му придадем формата.
+ При животните има такава благородна особеност като тази, че лъв никога няма от малодушие да стане роб на друг лъв, а конят - роб на друг кон.                                      


Авеню Монтен в Париж