Историята на Русенския театър събрана в летопис

Театърът на дунавската ни столица вече има своя летописна книга. Създаден преди 107 години от трупа ентусиасти, начело с актьора и режисьора Александър Робертович, през първия си сезон той представя четири постановки на пиеси от значими автори като Гогол, Антон Страшимиров, Бранислав Нушич и Станислав Пшибишевски. През следващите сезони под директорството на незабравимата и всеотдайна Роза Попова и особено на Владимир Тенев трупата се професионализира, бързо набира сили и театърът става главният културен институт в града, където освен него функционира успешно и първото у нас Филхармонично дружество "Лира"  (1891) с оркестри, солисти и хорови състави. Двайсетте и най-вече трийсетте години на миналия век са време на голям културен кипеж в България и в европейския Русе. (Всъщност подобен подем имаше и през 50-те до 80-те г., когато държавата ни се грижеше много за театъра, не се закриваха сцени и не съществуваха абсурди като т.нар. "делегирани бюджети" на ГЕРБ.)
 Русенският театър, чийто дом е една от най-красивите сгради в България - бароковото "Доходното здание", с трите си сцени отдавна е привлекателно място за русенци, а също и за много български театрали. Тук са играли великите Кръстьо Сарафов и Сава Огнянов. Вторият прави дебюта си в Русе още като гимназист в трудната роля на Шейлок от "Венецианският търговец" на Шекспир и гостува многократно вече като премиер на Народния театър, София, а първият - от 1923 до 1938 г. режисира повече от десет постановки, гостува нееднократно и като артист. Тук редовно гастролират и звездите на българската сцена - Адриана Будевска, Васил Кирков, Константин Кисимов, Златина Недева, Николай Масалитинов. Като режисьори и директори работят Стоян Бъчваров, Борис Еспе, Стефан Киров, Георги Стаматов, Матьо Македонски, Николай Фол, Петър К. Стойчев, Тачо Танев, които са истинските му градители-възрожденци. И може определено да се каже, че през още недостатъчно изследвания период между двете световни войни, време когато в България се прави голямо, сериозно сценично и музикално изкуство, Русенският театър е на  завидно ниво. Разбира се, и той, както всяка подобна институция, има своите щастливи и неуспешни периоди, като например, за съжаление, настоящия. Но с годините авторитетът му расте неизменно. Тук се поставят за първи път у нас много български и чужди пиеси, поддържа се широк и разнообразен репертоар. Правят се и редица експерименти. В годините след 1944 г. Русе е важен театрален център, в който работят голям брой първостепенни творци, сред които Леон Даниел, Цветана Николова, Елисавета Морфова, Николай Бинев, Васил Попилиев, Миланка Петрова, Димитър Гочев, Стоян Камбарев, Маргарита Младенова.
Всичко това е представено от съставителя на книгата театроведа Крум Гергицов, дългогодишен, всеотдаен драматург на театъра. Той е подготвил и систематизирал прецизно - върху богатия, за щастие, съхранен през годините архив - това чудесно издание на "Парнас", Русе. Корицата е дело на дългогодишната художничка на театъра художничка Виолета Радкова. Тук може да се види точното описание на всяка постановка от 1907 г. досега - автор, заглавие, превод, постановъчен и изпълнителски състав, дата на премиерата. Място намират и гастролите в страната и чужбина, национални прегледи, фестивали, награди, юбилеи. 
Богато илюстриран с групови и портретни снимки от всички периоди. Мисля, че тези от последните десетина години натежават, за сметка на по-старите и интересни фотоси. Летописът може да се приеме и като ценен и красив албум. Театралното изкуство е мимолетно, остава в ефира - освен ако не се заснеме, но театралното минало може да се съхрани само в подобни издания.


Летопис на драматичен театър "Сава Огнянов", Русе