Преводачът представя
Двама класици на румънската проза
/ брой: 63
Връстник на Революцията от 1848 г., разтърсила почти цяла Европа, време, когато румънското население от Трансилвания, лишено от всякакви граждански права от австрийските Хабсбурги, се стреми към своята независимост, още като младеж Йоан Славич (1848-1925) вижда на какви страдания и унижения обрича политическото, социалното и националното неравенство. Но най-големият проблем в неговата родна Трансилвания са религиозната нетърпимост и свързаната с нея етническа нетолерантност. И това е една от големите и актуални и до днес теми в творчеството на този талантлив белетрист - първото действително голямо име в румънската проза.
Новелата "Прокълнатото имане" и романът "Мара", публикувани в книгата "Отвъд моста", са всъщност два различни варианта на една и съща тема - главната в прозата на Йоан Славич: пагубната роля на парите, на стремежа към богатство, който променя човешката личност и при известни обстоятелства може дори да я унищожи. И ако в новелата авторът изпъстря иначе интересното и динамично като в криминален роман повествование с морализаторските си сентенции, то в романа, определен от големия критик и литературен историк Джордже Калинеску като "малък шедьовър", той следва логиката на типичните обстоятелства, представя различните нравствени позиции и оставя читателя сам да направи своите изводи. Всъщност, романът "Мара" (1898), замислен като художествен израз на тезата, че тъкмо семейните отношения - любовта, децата, домът, са най-доброто средство за преодоляване на националните и религиозните различия, прераства в един вълнуващ, трагичен разказ за изгасването - под въздействието на жаждата за пари и обогатяване - на най-съкровените човешки чувства, включително и на майчинските. Разказ и за това как младото поколение, отначало въстанало срещу тази материалност, след време започва на повтаря пътя на родителите си. В "Мара" срещаме галерия от забележителни, тънко, майсторски изградени образи върху релефния фон на средата, в която битуват, сред които се извисява главната героиня Мара. Силна, противоречива личност, в която бушуват две стихии - жаждата за натрупване на пари и майчинската, като първата е всъщност резултат от втората. Вълнуваща е и любовната линия в романа (всъщност тя е главната) - историята на Ромео и Жулиета от малкото трансилванско градче -румънката Персида и немеца Ханс, е наистина драматична на фона на тази среда, в която се възправят една срещу друга двете тиранични сили: любовта и инерцията на традицията.
Едно от големите достойнства на Йонел Теодоряну (1897-1954) е класическият ясен, чист език, както и интимния, задушевен тон, убеждаващ ни в негова искреност. С описанията на природата и нравите в румънската провинция Молдова, през "бел епок", преди Първата световна война, и маниера на повествованието, тази красива поетична проза се родее с опусите на Алфонс Доде, Марсел Паньол, Ален Фурние, също опоетизирали света на Детството. С този биографичен роман - "Имението Меделени", авторът се връща към своя скъп, изгубен свят. Иска да го възкреси с перото си, да съхрани завинаги спомена за него. И постига целта си като истински психолог и роден поет. Тук има два взаимнодопълващи се плана - реалният, на разказаната история, в която всъщност няма особени събития, и вторият - лиричният, следващ душевните вълнения на героите по един завладяващ начин. Един оригинален, майсторски синтез между реалното и поетичното. Йонел Теодоряну е безспорен майстор на диалога. А разказът му е изграден в голямата си част върху диалозите между героите. С остра наблюдателност, тънък психологизъм, непринуден хумор, с умението с малко, но изразителни детайли той съумява по неповторим начин да създаде цялостна представа за колорита на мястото и времето, за взаимоотношенията и характерите на действащите лица.
Двете издания са дело на "Авангард принт".