Думи за Маньо Манев
Художникът показа 50 платна в юбилейна експозиция
/ брой: 119
Маньо Манев (род. 1945) завърши стенопис през 1972 г. във Велико Търново (класа на доц. Никола Гелов), но още като студент дебютира успешно в общи изложби на старозагорската група на СБХ. Посвети много от времето и силите си на преподаването в хуманитарната гимназия "Христо Ботев" в дунавската ни столица, където попадна в силната група на русенските художници. До юбилейната си година участва в 12 престижни изложби в България и чужбина (Полша, Франция, Румъния, Израел, Чехия, Австрия), направи и 15 самостоятелни.
В новата си юбилейна експозиция в галерията на "Борисова" 6 в Русе изложи близо 50 платна - предимно пейзажи, малко натюрморти и композиции. Общото впечатление е за една "опоетизирана декоративност", при която е търсен баланс между обемите и пластичните стойности в цвета. И може определено да се каже, че тази цел е постигната сега в максимална степен. Без съмнение Маньо Манев е роден художник, съзерцателен и лиричен, съчетаващ първичността и спонтанността на своя темперамент с подчертан стремеж към постигане на нужната за всеки истински творец мярка в духовната овладяност.
Мисля, че Маньо Манев е направил значителен качествен скок в развитието си (и това е може би най-радостното, защото един художник не бива да рисува цял живот в един маниер). Допреди десетина години неговата живопис беше по-конкретна, реалистична и дори повлияна от университетската му специалност. Вече си е позволил по-голяма живописна свобода, стигаща до очарователна непосредственост, като не е пренебрегнал и конструктивната устойчивост. В цветово отношение част от изложените творби са определено монохромни, при едно фино, деликатно полагане на тоновете, а други по-колоритни, но все пак пестеливо, хармонично изградени. Налице е стремеж към експериментиране с цветовете - великолепни са "водните" пейзажи в изумруденосиньо и зелено, както и топлите летни и есенни в нюанси на жълтото и червеното... Майсторско преливане. Цветността тук е определено експресионистична, независеща от обективната реалност, и върху тази основа той изгражда своите опуси триизмерно. Избегната е конкретността на формите. Търсена е преди всичко метафоричността на изказа. Сега, в зенита на своето творчество, Маньо Манев прави преход от реалното и фигуралното към абстрактното, без да стига до крайните форми на този маниер. На 24 май художникът бе удостоен с ежегодната награда за култура и изкуство "Русе".