Чeхов - гениален реформатор на руския и световния театър
/ брой: 217
Скъп на всички ни днес е Антон Павлович Чехов (1860-1904). Изминаха повече от сто години от смъртта му, а неговите разкази и пиеси не престават да ни вълнуват с хуманистичния си патос, с вярата в светлото и красивото у човека. Нали той първи изрече крилатата фраза, че: "Всичко у човека трябва да бъде красиво"?
Принуден да живее и твори в сложно, преломно време, на границата между две столетия и епохи, Чехов, подобно на Достоевски и Толстой, насели своите опуси с внушителна по мащабите си галерия от представители на различните слоеве в Русия. На тази Русия, която след него се опита да роди "новия, по-справедлив свят", но не успя...
Като всеки голям и талантлив писател, Чехов не просто описваше живота, а искаше той да бъде по-истински, по-човечен. Но методът му бе твърде новаторски, твърде непривичен, разчетен за хора с по-сложна душевност. Може би заради това повечето от неговите съвременници не го разбираха и не го приемаха. Не го приемаха и литературните критици от неговото време. Някои от тях твърдяха, че: "...този писател нищо не проповядва, никого не зове, никого не учи, не се оплаква от нищо, не желае нищо (?!)." Неговите кратки, пределно концентрирани, ярки и горещи разкази бяха според тях "празна игра на таланта и ума, равнодушен към тревогите на народа на Русия."
Наистина, достойна за удивление днес оценка, като знаем, че Чехов всъщност бе най-непримиримият, най-войнстващият, въпреки привидната си сдържаност и стегнатия лаконичен стил, с който бе станал пословичен.
Писателят - лекар не само продължи великите традиции на голямата руска литература (Пушкин, Гогол, Тургенев, Лесков, Гончаров, Толстой, Достоевски). Той създаде нова традиция, нова школа. Като истински художник - новатор, Чехов откри неподозирани пътища пред прозата и драматургията. Направи го с разказите, повестите и пиесите си, като пръв сред творците от своето време пренесе центъра на тежестта от външното действие върху механизма на скрития вътрешен сюжет, свързан с душевния мир на героите. Това бе всъщност гениалното откритие на Антон Павлович Чехов!
Уроците на Чехов преминаха отдавна вечно затворените руски граници. След него просто не можеше да се пише вече по старому. Неговите невероятни къси разкази предизвикаха истински взрив в световната литература и по-специално в белетристиката. Драмите му преобърнаха из основи театъра. Последните (заедно с Шекспировите) станаха основна и неразделна част от репертоара на театрите по света.
Новаторската поетика на неговата драматургия синтезира в сложно единство сгъстената символика на "подводното течение" на сюжетите в пиесите му (които обикновено са безсюжетни), трагичния комизъм, музикалността и вътрешната психологическа обемност, множествеността на конфликтните линии и чертите на жанровия синтетизъм.
Гениален реформатор на руския и световния театър от края на XIX век, Чехов е и родоначалникът на модерната драма на ХХ век. Самият той става еталон, модел и поражда влияния и днес.
Родната къща на писателя в Таганрог