БАН ПЕЧЕЛИ ВОЙНАТА СРЕЩУ БАН
Българските учени издържаха на безумните набези на властта Филип Филипов
/ брой: 73
Когато ГЕРБ обяви война на Българската академия на науките, учените не се уплашиха, просто излязоха на улицата. Учените няма да се уплашат, дори ако утре срещу тях изпратят жандармерията. Защото знаят, че академията, като флагман на българската наука, е елемент от цивилизационната структура на България. Нашата малко известна по света страна всъщност е цивилизационен феномен. Тя е мост между Изтока и Запада, между Севера и Юга, между православието и исляма. В началото на бурно започналия ХХI век българските учени се оказаха в центъра на промените. Това е така не заради капризите на ГЕРБ, а защото в научната сфера има няколко важни противоречия, предизвикващи бурната динамика на събитията.
Корпусът на член-кореспондентите и академиците е историческа даденост и не може да бъде реформиран с политически заклинания. Естествено, че между членовете на този корпус има и такива, които са достигнали до академичния Олимп с огромно усърдие и прилежание. Естествено, че сред другите учени има безброй талантливи хора, които не са успели да станат член-кореспонденти или академици. В раницата на всеки войник има маршалски жезъл, но малцина стават маршали. Член-кореспондентите и академиците се избират между себе си. И ако трябва да се променят, това може да стане в посоката, в която решат. Няма съмнение обаче, че те са цветът на българската наука. С който България би трябвало да се гордее.
В БАН наистина тече тежка реформа. Бяха преструктурирани и редуцирани всички академични институти. В крайна сметка академията формира девет глобални научни направления: Информационни и комуникационни науки и технологии; Енергийни ресурси и енергийна ефективност; Нанонауки, нови материали и технологии; Биомедицина и качество на живот; Биоразнообразие, биоресурси и екология; Климатични промени, рискове и природни ресурси; Астрономия, космически изследвания и технологии; Културно-историческо наследство и национална идентичност; Човек и общество. Това са основните вектори в развитието на съвременната световна наука. Новите времена изискват нови ръководители. И те се появиха. В някои звена новите директори са с по двадесет години по-млади от предишните. Институтите са донесли научната слава на България във времената на двуполюсния свят. С формирането на деветте глобални научни направления в БАН може да се твърди, че академичните институти отговарят на предизвикателствата на съвременния многополюсен свят. Преодоляно е едно от най-сериозните противоречия на националния научен център - между глобализирането на научните проблеми в световната наука и наличието на многобройни звена без необходимата критична маса в старата структура на БАН. Институтите, които претендират, че са видими на международно ниво, трябва да имат състав не по-малко от 200 служители. Независимо от измеренията на бюджетната субсидия, която за 2011 г. е направо смешна. Как ще се реши противоречието между бюджетната субсидия и изскването за критична маса на звената ще кажат директорите.
Едва ли има учени в света, които са съгласни да работят при условия, каквито им предлага българската действителност. Но у нас няма нито един сериозен учен, който да е напуснал лабораторията си заради изключително неблагоприятния социален статус. Може би този странен феномен е свързан с народопсихологията. Налудничавата идея на ГЕРБ да отстрани действащите български учени и на тяхно място да доведе български учени, реализирали се в други страни, претърпя пълен провал.
Политическата класа на България обаче трябва сериозно да се замисли, ако иска да управлява държава, в която се развива наука. Особено след законодателното творчество на ГЕРБ, което буквално лиши страната от закони, регулиращи научната дейност на обществото. Тези, които ще дойдат след ГЕРБ, трябва да започнат всичко отначало. Закон след закон, правилник след правилник.
Научните резултати, които постига една нация, са пряка функция на задачите, които обществото поставя пред учените. В прехода от двуполюсен към многополюсен свят корпоративната българска наука престана да съществува. В тромавия на пръв поглед начин на реформиране на науката БАН успя да запълни празнината, която се оформи след ликвидацията на приложните отраслови институти. В много голяма степен научните колективи на академията успяха да поемат функциите на корпоративната наука. Това академията направи в условията на тотален дефицит - на финансови средства, на реформирана структура, на достатъчно подходящи кадри, на работеща икономика, която да поставя пред науката сериозни задачи. Академията е на път да даде нова формулировка на най-сериозното съвременно научно противоречие в България. Щом обществото не е в състояние да генерира значими задачи, научните колективи започват сами да ги формулират.
Войната срещу БАН обаче е повод за въпроси, на които обществото трябва да си отговори. Кому служи днешната ни политическа класа? На интересите на България или на нечии други интереси?