Всеки дявол е хитрец

Глупостта най-често тържествува. По-силна е на мускули и по-безсрамна от своята тъждественост - простотията. Но пък когато повечето хора одобряват това, значи нещата са наред. И тържеството е купон на мнозинството. Не бива да бъде упреквана демокрацията за това. Тя е несъвършена като любовта - иска признание, съкровение, съобщност, но отнема егоизма. 

Всеки глупак мечтае за богатство. От богатството е сътворена най-мощната икономика на света - тази на САЩ. Там хората не са глупаци, вероятно. Не се славят като познавачи на културата, но притежават световни културни ценности. Нито посещават театри, само имат такива, смайващи със своето величие. Свободата им е крехка и относителна, но имат голяма статуя, която да я означава. Въпреки тези чупливи противоречия, целият свят уважава САЩ заради парите, които всъщност нямат, но произвеждат при нужда. Старите финансисти казват, че който има много пари в джоба си, значи е затънал до гуша. Знайно е, че САЩ има най-високият дълг в света. 

Бедността е неосъзнатата цел на всяко богатство. И смисъл на битието му. Но пък добрите богати правят щастливи лошите бедни. Възниква неосъдена престъпност, убиваща представата за смисъла на справедливостта. А държавите днес не са изобщо пример на това, което в Древна Гърция са приемали за демокрация; сега държавите приемат за демократично онова, което в древността е смятано за ерес - да съзнаваш, че с гласа си олицетворяваш справедливостта на собствената си немощ. Напротив - в съвремието държавите са духовно неустойчиви, но силови конструкции, приобщени към географската си територия като смъртници към своя гроб, индиферентни към крепостните бедняци с илюзорното право да пътуват към скоропостижна радост от свобода. Нищо повече. Опитват се, особено някои по-зрели държави, да се съхранят от уж добрата глобализация, от прилепената към магнита на необходима и присъща псевдоиндивидуалност всеобща цивилизационна глупост на голямата търговия: където се търгува с  достойнство и история, която парите искат да залепят към кухостта си. 

Хрумва ми - съвсем ненадейно, мисълта, че не е толкова безсмислена и отвратителна комунистическата идея, колкото е невъзможна по същество - на изложения фон тя изглежда дори примамлива и допустима, даже оправдана. Проблемът е, че хората нито са равни по рождение, нито равнопоставени по ум и способности или по държавна, религиозна принадлежност и интелектуална възможност. Различните държавни конструкции - в зависимост от нивото на своята корупция и безнравственост, принизяват гласоподавателите до нивото на торфен субстрат, от който ще поникне собственото им богатство. Което не прави държавите велики, нито държавниците - смислени и исторични. Ако се съгласим, че държавата е като акционерно дружество, тя ще се прояви или като богати акционери, или като богата фирма; тогава трябва да приемем, че никоя публична власт на света не би предпочела акционерите й да са по-богати от нея. Тъжна констатация, нали? Особено за държавите, които се управляват корпоративно като България и други страни в Африка, Азия и на някои острови.

И понеже народите се представляват често от аморфни органели и окарикатуряващи ги физически индивиди, лесно е да бъдат манипулирани човеците - поради собствената им относителна неспособност да съзират лошото заради заложената в гените им незрялост или алчност. Лесно е да бъдат превзети чрез идеологията на парите. Онези бяха лоши, ние не сме по-лоши от тях, а напротив. Да, добродушна е тази манипулация, но приковава вниманието в чинията с яхния или в телевизора с паричните награди от томболите. А те, парите, нямат друга стойност, освен да замазват очите на доброто пред дявола. Комуто служат. И тяхна идеология е властта. Така се възпроизвеждат. 

Всеки дявол е хитрец. Иска да има опозиция и да я храни. Да му служи, за да тържествува чрез нея като свой огледален двойник на злото. И неогледален. И вероятно - самотен. Изолиран. Но. Доброто не знае това. То притежава наивност, която му пречи. Затова се бори с дявола, а не със своето собствено несъвършенство.