"Тук се влиза само с пропуск!"

Празникът 9 септември е достатъчен повод за поздравление, но поводът да се обърна към вас, макар и свързан с празника, е друг.
Имам предложение към вас.
Тази сутрин и на този ден БТВ в сутрешния си блок предаде репортаж от една община (село), която от 1944 г. и досега всяка година празнува 9 септември по традиционния за хората от общината начин. Множеството събрали се хора споделяха мисли и изразяваха празничното си настроение пред журналиста, който не знам точно какво е очаквал, но беше респектиран от тези хора и поведението му беше уважително. Все пак препредаваше провокиращите въпроси от студиото, като например: "Някои казват, че Бойко Борисов прилича на Тодор Живков, какво смятате вие?" или "Като толкова сте недоволни от ГЕРБ, каква е разликата за вас през последната година и например преди 2-3 години, когато на власт беше БСП?" Отговорите бяха простички, но силно въздействащи с истинността в тях - изпълниха ме с празнично настроение и вяра, че никакви пожарникари не могат да изгасят "туй що не гасне". Отговори, в които, ако авторитарното управление на Б.Б. можеше да се вслуша, биха му били от полза. Но тъй като това не може да стане, то моето предложение е в. ДУМА да представи пред широката си аудитория, за да става още по-широка, хората на тази община, техния кмет, който явно е обичан от тях и който с гордост заявява, че тяхната община е червена. Още повече че ДУМА има практика да гостува и представя общини.
    Така вдъхновена от тези хора, се отправих към "Позитано" 20, където имах среща във връзка със закрилата на една марка на БСП. Пристигнах по-рано и ми се наложи да почакам във фоайето при двамата портиери или охрана - моля за извинение, ако не назовавам правилно техните длъжности. Тук обаче емоционалната ми празнична възбуденост прие обратен знак и още повече ме мотивира да се обърна към вас, а чрез вас и към Националния съвет и неговия председател.
    С един от двамата портиери разговаряше човек, попреминал 80-те, с бастун в ръката, с отдавна побелели коси, но облечен, може би с единствените си, но празнични дрехи. Говореше тихо и не разбрах в началото какво иска. Затова пък чух далеч не вежливия глас на портиера: "Абе, човек, не разбираш ли, или не искаш да разбереш, тук се влиза само с пропуск!" Това грубо отношение продължи и импулсивно се намесих. Какво било - човекът, с други другари от организацията си, се уговорили да се срещнат в кафето на своята партия на "Позитано", да се поздравят с празника и да си позволят да изпият по едно кафе, като си поприказват, така да се каже, на свой терен.
Човекът скромно ми каза, че е и активен борец, с неизказан подтекст - "нима не ми се вярва и не мога да вляза дори само до кафето". Да, но не! "Тук се влиза само с пропуск! Има ред!", няколко пъти повтори портиерът.
 Да, редът е за това да се спазва, но нима щеше да бъде нарушение на реда, днес и само днес на този празник, единият от двамата служители да съпроводи човека до кафето и като се убеди, че другарите му са там или не са там, да го изведе. Разбирам, че това едва ли е вписано в задълженията на служителя, но е човешко! Винаги по време на митинги и други срещи изпитвам преклонение и благодарност именно към тези хора с бели коси, които едва ходейки, помагайки си с бастун, винаги са там, където Партията ги е повикала. На този Човек пожелавам да преглътне и това поредно огорчение, и то от "своите", и да бъде жив и здрав и догодина за Празника!
    По-рано кафето на БСП беше достъпно за всички и в него се срещаха делово или само по на кафе или чай наши другари и съмишленици. Независимо от политически, финансови или други ограничения, такова място за срещи е необходимо и полезно. От моя управленски опит, макар и на по-ниско ниво, знам, че има ли желание, има и решение на всеки проблем.
Честит празник!

Р.Казанджиева