Опасни сметки

През вековете историята е записала 13 войни между Русия и Турция. Във всички османлиите са яли пердах. Освен една - Кримската война, която обаче не може да бъде наречена руско-турска, тъй като в нея срещу Русия воюва цяла Европа.
Съдейки по войнственото поведение на комшиите, те напират към нов сблъсък. Ердоган - да не забравяме, че се ползва с необяснимата любов на нашите управници, очевидно не може да овладее завладялата го неоосманистка страст. Не минава седмица, без да изфабрикува провокация. Последната бе с поредните обвинения срещу Москва, че неин изтребител е нарушил въздушното му пространство. При това отново без да предявява за нападките доказателства. Този път дори не благоволи да предприеме адекватните в такъв случай дипломатически стъпки и по официален път да уведоми руското посолство в Анкара. Не се реши и да се оплаче в централата на НАТО, както направи, когато свали руския бомбардировач над Сирия.
Безпричинният вой на сприхавия турски лидер бе достатъчен да разлае русофобската глутница в Брюксел и Вашингтон. Очевидно не са малко горещите глави, които горят от желание да въвлекат Русия в сериозен военен конфликт. След като не успяха да го сторят в Украйна, сега виждат възможност за това в Близкия изток. И турските власти, както и киевските, са удобни механизми за постигане на целта. Генералният секретар на НАТО Столтенберг и говорителят на Пентагона Марк Райт тутакси призоваха "да бъде уважавано въздушното пространство на Турция" и подканиха Москва и Анкара към диалог.
Тук логично възниква риторичният въпрос какъв диалог биха водили САЩ с ръководството на страна, която се е осмелила да свали техен военен самолет, който при това участва в акция срещу деклариран общ враг. Ясно е, че такъв диалог е абсурден. И още, че терористите са опасни, но по-голям враг за тях е Русия. Затова всяка провокация срещу нея е добре дошла. Не е излишно да се отбележи, че българската външна политика неотклонно следва спуснатата директива и напълно се постила под чуждите интереси, включително и комшийските. Ердоган стигна до абсурда да разреши на авиацията си да открива огън по всеки самолет, който сметне за нужно, без да чака разрешение "отгоре". И веднага след това прати хабер на Путин за лична среща с него.
В случая Анкара преследва амбицията на Ердоган за регионално господство и ислямизиране на и без това малкото светски режими в Близкия изток. Военновъздушната операция на Русия срещу ислямистите в Сирия показа, че целта да бъде подчинено сирийското ръководство и чрез "Мюсюлмански братя" да установи контрол над Дамаск няма как да бъде постигната. Затова бе приета програма минимум - Турция да отхапе парчета от богатите на въглеродни ресурси територии от Ирак и Сирия. По тази причина поднови гражданската война с кюрдите, която се води с типичната за региона жестокост. Неотдавна бе разстреляна многолюдна кюрдска траурна процесия, но за нея "демократичните" медии не съобщиха. Същи са и целите на навлизането на аскер в Западен Ирак и подкрепата за терористите и тясното сътрудничество със "Сивите вълци" в сирийските пограничните райони.
Нека напомним, че след като някога тази терористична организация в Турция бе забранена, през 90-те години отново бе легализирана. Тогава именно чрез "Сивите вълци" се извършваше прехвърлянето на банди в Чечня, финансирането и снабдяването им с оръжие. Един от техните лидери - Челик, направи лично видеообръщение, в което се похвали, че той е разстрелял летеца на сваления руски бомбардировач. Тези дни се появиха и данни, че атентатът срещу руския пътнически самолет над Синай също е тяхно дело.
Целите на властите в Анкара може и да не влизат в плановете на САЩ, но те най-малкото нямат нищо против и ги оставят да се налудуват. Щедрото покровителство обаче може да изиграе лоша шега на Вашингтон. Ердоган се възпротиви на участието на кюрдите в преговорите за Сирия в Женева и американците клекнаха въпреки несъгласието си. Независимо от декларациите си, че САЩ няма да участват в "пълномащабна война" в Близкия изток, Обама поиска Конгресът да гласува за употребата на сухопътни сили срещу "Ислямска държава". Той без всякакво смущение съобщи, че САЩ разполагат сили за бързо реагиране в Ирак и Сирия. Няма данни властите в Багдад или Сирия да са ги канили. Няма и такива някой да е лишавал тези страни от суверенитет. Това за САЩ отдавна няма и значение.
Затова пък има значение дали това засилено военно присъствие на терена без съгласуване най-малкото с руските въздушни операции няма да доведе до провокации и инциденти между Вашингтон и Москва. Нещо, което Обама никак не би искал да се случи в решаващата година на президентски избори. За неговите дръзки съюзници би било добре дошло - да сблъскат атовете. Няма съмнение, че сметките им ще излязат криви. Лошото е, че цената за безразсъдството на Ердоган ще се измерва с човешки живот. А нашата черга е до неговия дувар. Може лесно да пламне.