Очакваме съгласие от държавата за връщане останките на царя

Юлия Тороманова,
Информационна агенция КРОСС

- Г-н Ганев, разкажете ни повече за инициативата за пренасянето на мощите на цар Фердинад от град Кобург в България. Как ще протече тя?
- Цар Фердинанд стои в дървен саркофаг в една католическа църква в град Кобург, Германия, където той се установява да живее, след като е принуден да абдикира и да напусне завинаги България. Той напуска завинаги България, защото в края на войните за национално обединение негови собствени грешки доведоха до това България да претърпи тежки неща. Той почина на 10 септември, преди 62 години - 1948 г. Оттогава тялото му е там непогребано. И понеже не толкова неговото желание да бъде погребан в България, колкото нашето чувство за дълг пред тези, които са управлявали България, повелява да бъде погребан тук. Дали ние сме съгласни с тях или не, има много малко значение. Но те са една голяма отсечка от българската нова история. Така че това усилие, което националният инициативен комитет вече предприема с много аргументи и чувство за държавност, мисля, че има своето значение.
- Какво значение имат за България тези тленни останки?
- Една държава не успява от това, че има политици, които се кълнат в демократични и други модерни идеи. Държавата успява, ако институциите не работят в теснопартийни и партизански услуги, а в името на целия народ. Тъкмо тези институции трябва да бъдат попитани сериозно и те да дадат съгласието си да стане това пренасяне в България на неговите тленни останки. Ще помоля и журналистиката да се отнесе с разбиране към нещата и с достатъчна държавническа сериозност към този голям акт. Мисля, че той ще даде резултат.
- Кога ще бъдат върнати тленните останки в България?
- Когато има съгласие на всичките ръководни органи на държавата - президент, правителство и Народно събрание.
- Какво ще предприемете, за да искате тяхното съгласие?
- Обърнали сме към тях по съответния начин - умен и достоен.
- Очаквате ли, че те ще подкрепят тази идея?
- Не искам да тълкувам чужди чувства, но държавността налага едно такова решение.