Нужен е поврат

Изглежда идеята за Европа от Атлантика до Владивосток се сбъдва. Обединяващ фактор обаче не са европейските ценности. Това, което свързва огромната територия, е настъплението на агресивния нетрадиционен ислям, тероризмът и безсилието на политическия елит. Погледнете картата на събитията от последните пет дни - Франция, Турция, Армения, Казахстан.
Само на пръв поглед те изглеждат различни - по брой на жертвите и организаторите, по конкретните действия и мишени. Но в основата на всички е насилието като средство за постигане на политическите цели, пренебрежението към цената на човешкия живот. Навсякъде, колкото и "незначителни" да са някои от инцидентите, както е в Армения и Казахстан, жертва стават невинни хора. Навсякъде - в по-голяма или по-малка степен, е налице объркване, а във Франция - престъпна неадекватност на властите. Те или не искат да се справят с изпитанията и поради това са част от причините за тяхното възникване, или не разполагат с механизми, които съвременната политическа система им предоставя. Система, умишлено наречена от елита "демокрация", макар вече да няма нищо общо със същността на термина.
Ако европейските лидери наистина искаха да се справят със заплахите, щяха да погледнат към първоизточниците на днешните беди. А те са на повърхността: груба намеса с преврати или военна сила в суверенни страни, разрушаване на техните традиционни общества и налагане от износителите на "демокрация" на удобни режими. Резултатът е хаос и ответна вълна насилие. Примерите са много - от войната в бивша Югославия, Афганистан, Ирак и Либия и до "цветните революции" в Близкия изток. Но нито една от тези причини не се изговаря на глас. Нещо повече, измислят се митични заплахи и се правят престъпни опити за отвличане на общественото внимание и недоволство. Целенасочено международното право се прилага избирателно. Избиват европейците в Париж, Ница и Брюксел, а НАТО стяга войска срещу Русия. Осъждат преврата в Турция, а в Киев го подкрепят.
Турция не прави изключение. Тя е класически пример за порочната политика на "цивилизования" Запад. Да не се връщаме далеч в миналото, когато Англия и Франция бяха в топла връзка с Османската империя и не ги вълнуваха кланетата на Балканите. Да видим по-модерните времена. Утре се навършват 42 години от окупацията на Северен Кипър от натовска Турция. Никой от съюзниците й не си спомня този исторически факт. Не го нарича с истинското му име - агресия, довела до анексия. Никому не идва наум да накаже агресора. Няма такава опасност. Съюзниците трябва да имат "правилни" правителства, верни на целите на НАТО и е без значение дали са спазени разни демократични принципи.
В южната ни съседка никога не е имало демокрация. Военните преврати там са част от политическата традиция. Досега всички се задоволяваха с факта, че страната запазва светския си характер. Известно е, че гарант за това са били именно военните. Този път механизмът засече. По какви причини, още не се знае, защото не може да се вярва на информация, идваща от режим, смазал свободата на словото. Ердоган не управлява от вчера. И чистките в армията и в съдебната система, и ислямизацията, и избиването на кюрдите, и подкрепата му за терористите не са тайна. Но Европа и САЩ мълчат. Сега осъждат преврата, не защото е нелегитимна форма за смяна на властта, а защото не успя.
Спрягат разни версии за метежниците и за провала им. Но това е второстепенен въпрос. Не се задава въпросът защо се стигна до него. Може да се допусне, че САЩ имат пръст. Още повече, че превратите в чужбина са сред основните дейности на ЦРУ и че Ердоган не е любимец на Белия дом. Нека припомним преврата на генерал Кенан Еврен през 1980 г., извършен по време на учения на НАТО в Турция. Тогава, когато от ЦРУ докладват на президента Картър за успеха на метежа, той отговаря: "Нашите момчета се справиха".
Факти като този обаче излизат на бял свят години по-късно в мемоарите на някой ветеран от спецслужбите. Така ще бъде и сега. Защо западните лидери още днес не кажат дали Ердоган наистина ги е молил за евентуално убежище? Така веднага биха отпаднали съмненията, че превратът е бил режисиран от него. Не казват дали са им били известни плановете за готвени нови масови чистки в армията, заради което метежниците са били принудени да действат прибързано. Много светлина биха могли да хвърлят, ако не бяха гузни.
По-важното днес е какво да очакваме. Че ще има репресии и показни смъртни присъди е ясно. Победата на диктатора ислямист обаче няма да е задълго. Защото нацията е разделена, държавата е в гражданска война, недоволството в армията нараства. Превратът ще бъде с продължение. И той не само ще свали Ердоган от власт, но и Турция скоро няма да бъде в този вид и в тези граници. А в Брюксел и София трябва да си дават сметка с кого и докога ще ситнят хорото под духовата музика на НАТО. Има нужда не от преврат, а от поврат в мисленото на Европа и за Европа.