Нашенски слабоумия

Ангел ПОПОВ, доктор по икономика

Ние, българите, имаме много известна поговорка: "Прост народ - слаба държава!" Сигурно никой не може да каже народна ли е или жаргон, но изразява доста добре отношението на обикновените хора към съответните слабоумни начинания в България. Поговорката се отнася за всички случаи, когато нещо не е съвсем читаво направено. Логичното й продължение е: "Калпава работа!", "Слаба ракия!" и т.н. Няма прост народ, нито пък работата му е калпава или ракията - слаба. Но такава е поговорката. Нещо като "Думам ти, дъще, сещай се, снахо!" Очевидно става въпрос повече за тези, които го управляват. А може и самоирония да има, защото си избираме такива управляващи и позволяваме така да ни управляват. Кой знае?
Конкретният повод за тези разсъждения са направо "революционните" идеи на правителството да забрани автобусните услуги между малките градове и селища и начина за плащане на заплатите. Какви са истинските мотиви за тези намерения, знаят само тези, които ги предлагат, или тези, които имат интерес от тях. В случая на преден план са транспортното и финансовото министерство. Можем само да гадаем и да се мъчим да ги проумеем.
Нека започнем с транспорта. И дядо, и баба, и внуците вече знаят, че автомобилните услуги между малките градове и селища са нерентабилни (и те са чували много пъти тази модерна дума). Поради по-малкото жители там, хората, които ползват тази услуга, са по-малко. Но какъв е смисълът тогава да се забранява със закон тази услуга, която е в криза и в момента? Нали уж сме пазарна икономика? При такива неблагоприятни реални условия тя и без чужда помощ може би скоро ще изчезне. Излиза, че услугата има нужда по-скоро от общинска и държавна подкрепа, отколкото от забрана. Следващият логичен въпрос е кой поема нерентабилната транспортна услуга, защото не всички хора имат леки коли, но им се налага да пътуват между малките градове и селища, за да платят данъци или да отидат на гости например. Отговорът е: по-големите транспортни автомобилни фирми. Но защо са заинтересовани при абсолютно същите условия тези фирми? Защото могат да компенсират загубите от по-дълги дестинации (и тази модерна дума са чували хората). Но в такъв случай защо не се остави този труден "източен въпрос" да бъде решен от естествената конкуренция, а се опитват да го решат по административен път? И тук вече навлизаме в сферата на догадките, които лесно се правят, но трудно се доказват.
По различен начин стои въпросът с намерението за плащане на заплатите само по банков път, а не чрез фирмите и предприятията, както досега. Целта е да бъде намален т.нар. сив сектор и "прането на пари". От прилагането на тази мярка се очаква да постъпят повече средства в държавния бюджет за пенсии, здравеопазване и други обществени нужди. В случая като че ли няма съмнения за обслужване на конкурентни интереси. Но на дядовците, бабите и внуците също е известно, че плащанията в сивия сектор, в т.ч. с "мръсни" пари, стават не чрез официалните каси във фирмите и предприятията (при това също безкасово), а чрез т.нар. "черни каси". С други думи - става въпрос за средства, които въобще не минават през банките и няма как да бъдат контролирани по предлагания безкасов банков начин. Подобен е проблемът и с "изпраните" пари. Огромната част от тях не отиват за заплати, а за инвестиции, които и сега стават чрез банките. Какво тогава могат да направят още банките? Всяко плащане на заплати от редовните фирми и предприятия сега се отразява във ведомости, които са единственото законно доказателство за получените доходи при пенсиониране на работещите. При необходимост тези ведомости могат лесно да бъдат проверявани. При това положение - остава ли подписването във ведомостите срещу получените заплати посредством електронна карта към обслужващата банка или чрез пощата? Ако остава, плащането излишно се усложнява, а ако отпада, би затруднило доказването на доходите при пенсиониране, както и проверяващите органи. Без подписване срещу получените суми може и грешки да станат. Освен това банките по цял свят и у нас се сливат или, не дай Боже, фалират. Ето защо съхранение на ведомостите във фирмите и предприятията трябва да има и в бъдеще.
И накрая - както при транспортните услуги, и тук могат да възникнат съмнения за интереси на частни банки в намерението за тотална промяна на плащането в цялата страна. Това вече се прави в държавните учреждения. Да имаше поне държавни и общински банки, та да няма такива съмнения, а комисионите от обслужването на милиони работещи да остават и в държавния, и в общинските бюджети. Но, уви, няма вече такива банки.