За младите и за безработните

Аида Паникян

Млад, без работа, но и не учи. Комбинация, която не би очаровала никого. Според европейски доклад у нас има около 170 хил. такива млади хора (стр. 4). Според българската Агенция по заетостта през януари безработните до 29 г. са 17 404 души, близо 3/4 са без специалност. Пак не е малко. В най-добрия случай те са в тежест на родителите си, на държавата, зависими са от техните пари за кафето в кафенето. Младите били с малко умения, подходящи за пазара на труда. Е, ако бяха много или големи уменията им, нямаше да са млади...

В същото време работодатели търсят над 13 хил. работници. 

Къде се къса връзката? Имало ли е изобщо такава връзка?

Защо от години толкова трудно се намира допирната точка на интересите на двете страни?

Защо само се правят констатации, че повечето безработни млади са с ниско, често дори без образование? Защо експертите по образование стигат само до заключението, че подрастващите (утрешната работна сила на страната) са функционално неграмотни? Кой трябва да работи за ограмотяването на децата, юношите, младите? 

И нека не виним КОВИД, изолацията и онлайн обучението за проблеми, които са трупани от десетилетия.