Как ще се променят доходите ни?

Аида ПАНИКЯН

Без шега, от 1 април доходите на над половин милион българи ще се повишат, макар и недостатъчно. Все пак, в България минималната месечна заплата е най-ниска в Европейския съюз - 332 евро в началото на 2022 г.

От бизнеса не са съгласни с административното повишаване на минималната заплата и често заплашват, че с увеличението й ще нарасне и безработицата, но това не се случва. Този път казаха, че не е ясен механизмът на образуването й. Синдикатите също не са доволни от размера й - още от началото на т.г. от КНСБ заявиха, че трябва да се върви към 850-870 лв. минимална заплата догодина.

Независимо от българските работодатели и синдикати, през т.г. се очаква да е готова нова европейска директива, която да уеднакви механизма за определяне на минималната заплата в страните от ЕС.

По данни на НСИ от третото тримесечие на 2021 г. 503 011 души у нас получават минимална заплата. От 1 април се очаква най-ниското възнаграждение за положен труд, определено в нормативен акт на правителството, да нарасне с 60 лв.

Минималната заплата става 710 лв., като нетният доход на наетите на такова месечно възнаграждение ще нарасне с 9,2%. Т.е. най-ниско платените в страната

чисто ще вземат 550,95 лв. на месец 

През 2022 г. линията на бедност стана 413 лв., което е с 44 лв. повече от 2021 г. Доходът на хората на минимална заплата от 710 лв. ще бъде с 33,4% по-висок от линията на бедност.

Увеличаването на минималната заплата ще повиши мотивацията на най-нискодоходната част от работната сила за търсене на работа, реализиране и задържане на трудовия пазар, пише в мотивите към предложението на МТСП за одобряване на правителствено постановление. От социалното ведомство прогнозират, че с увеличение на минималната заплата ще се повиши жизненото равнище, ще се намали рискът от бедност сред работещите.  

При минимална заплата от 710 лв. разходите на работодателите за един отработен час ще станат 4,29 лв. при нормална продължителност на работното време 8 часа и при 5-дневна работна седмица. Т.е. работодателите ще плащат с 0,37 лв. повече от сега, като 0,31 лв. от тях ще са за труд, а 0,06 лв. на час за осигуровки на наетия.

Максималният осигурителен доход

също се увеличава от 1 април и става 3400 лева. Това ще засегне около 382 хиляди души. По данни на управителя на НОИ Ивайло Иванов заплатите на около 217 хиляди души са между 3000 и 3400 лв., а на 165 хиляди - над 3400 лв. Една четвърт от тях са заети в ИТ сектора, 11% са в здравеопазването, 6% са в държавното управление, 4% в консултантските услуги, а 2,5% са заети във финансовия сектор.

От 1 април ще има и други промени в доходите на хората. Минималното дневно 

обезщетение за безработица

става 18 лева, вместо сегашните 12. Увеличава се таванът на парите за хората на борсата и става 85,71 лв. 

Заедно с увеличението на минималната заплата, се увеличават здравните осигуровки на продължително безработните, които вече не получават обезщетение от Бюрото по труда, както и на хората, които не се осигуряват от държавата или не са самоосигуряващите се. Здравната вноска на тези хора ще стане 28,40 лв. месечно. 

Минималната сума, върху която самоосигуряващите се внасят осигуровки, от 1 април става 710 лв. Върху същата сума ще се осигуряват земеделските стопани и тютюнопроизводителите.

Парите за децата

също се променят. Майчинството за отглеждане на дете през втората му година ще се увеличи от 650 на 710 лв. ДУМА припомня, че от 2014 г. до октомври 2021 г. сумата бе 380 лв. месечно. През първата година на детето майчинството е 90% от заплатата на майката.

От 1 април семействата, чиито доходи средно на месец на човек са 510 лв., ще имат право на детски надбавки. Досега прагът беше 410 лв. Месечните помощи за отглеждане на едно дете от 40 стават 50 лв., за две деца - 110 лв., за три - 165 лв., за четири - 175 лв. За всяко следващо дете помощта се увеличава с 20 лв. Семейства с месечен доход от 510,01 до 610 лв. на човек ще получават 80% от надбавката. За близнаци остава по 75 лв. на дете.

Еднократната помощ за раждане на дете от неосигурена майка е 150 лв. Ако майката е студентка редовно обучение, получава еднократно 2880 лева. За осигурените майки еднократната помощ при раждане на първо дете е 250 лв., на второ - 600 лв., на трето - 300 лв., а за четвърто и всяко следващо - по 200 лв.

Промените в пенсиите

не са от 1 април. Те са от края на декември миналата година, когато за пръв път от над 12 години бе направено сериозно преизчисление. Кoeфициeнтът зa вcякa гoдинa тpyдoв cтaж се увеличи от 1,2 на 1,35.

Над 1 милион души у нас получават минимална пенсия, която от 25 декември вече е 370 лв. Месечните пари на около 34 хиляди пенсионери са 1500 лв. 

От 1 юли се очаква всички пенсии, отпуснати до края на 2021 г., да се увеличат с 6,1%. Така средната пенсия през 2022 г. ще бъде 573,76 лв., но без КОВИД-добавката от 60 лв., която ще се плаща на всички пенсионери до края на юни. От 1 юли минималната пенсия ще стане 392,57 лв. 

Социалната пенсия ще се увеличи от 170 на 189,37 лв. Ще нараснат и пенсиите, които са процент от социалната, сред които са пенсиите за инвaлиднocт, зa вoeннa и гpaждaнcкa инвaлиднocт, и др.

През 2022 г. право на пенсиониране придобиват жените, навършили 61 години и 10 месеца при осигурителен стаж поне 36 години и 2 месеца, работили при III категория труд. За мъжете навършената възраст е 64 години и 5 месеца, а стажът - 39 години и 2 месеца. Хората, на които не им достига стаж и са преценили, че предпочитат да си го купят, от 1 април ще плащат по 140,58 лв. за месец стаж. Това е 19,8% от минималния осигурителен доход на самоосигуряващите, който става 710 лв. Припомняме, че най-много пет години недостигащ стаж може да се купи. 

От началото на т.г. отпада възможността на хората, които ще се пенсионират, да избират непосредствено преди пенсиониране дали да получават две пенсии (от НОИ и от частен пенсионен фонд) или само от НОИ. Този избор вече се прави не по-късно от една година преди навършване на възраст за пенсиониране. 

През 2022 г. периодът на неплатен отпуск, който се зачита за трудов стаж и за осигурителен стаж при пенсиониране, трябва да се увеличи на 90 дни.

Малко или достатъчно

са тези пари?

В свое становище за доходните неравенства Икономическият и социален съвет посочва, че през 2020 г. годишният доход на 50% от най-бедните българи е бил 5787 лв., т.е. 482 лв. месечно. В същото време средният доход на 1% от най-богатите българи е бил 320 000 лв. годишно, което е 26 666 лв. месечно. Очакванията са тази ножица да не се разтваря повече.

От друга страна, отново обстоятелствата наложиха промени в начина на работа. КОВИД-19 извика на живот дистанционната и хибридната работа, което доведе до оценяване на служителите не по броя часове, прекарани на работното място, а по качеството на свършена работа. Това даде шанс за работа на мнозина хора с увреждания или на хора в трудоспособна възраст, принудени да се грижат за болен член на семейството.