Искам те! Бия те...
/ брой: 14
Аида ПАНИКЯН
Заболи ли ни дори глава, търсим него. От него искаме направление за специалист. Звъним му в 3 часа след полунощ за кръвното. Не получим ли исканото, той като нищо отнася и виковете, че и плесниците.
Той е джипито ни. А пациентският юмрук най-често се стоварва върху спешните медици и... общопрактикуващите лекари (по неясни обстоятелства често наричани лични). Те отнасят шамари не само от пациентите, но и от властта, нехаеща за работата им.
Общопрактикуващите лекари са има-няма 4000 в цялата страна. Преди десет години бяха 4700. За болния броят на лекарите и сестрите е без значение. Той иска да бъде излекуван и се вкопчва в своя лекар като в Господ. Само че за държавата и за нацията има огромно значение колко са лекарите. Досега всички правителства нехаеха за проблемите с лекарите.
Кажи-речи всеки здравен министър се упражни по темата "Ще има сериозни стимули за млади лекари в малки населени места". Всичко остана само красиви обещания.
Действителността е непроменена от десетилетия, а млад общопрактикуващ лекар няма да срещнете дори в 10-хиляден град, камо ли на село. Затова и тези доктори по тези места не работят до пенсия, а докато са живи.
Десетки малки населени места са без лекар. Стотици възрастни и трудно подвижни хора чакат съответен ден от седмицата, когато лекар ще посети селото им, за да ги прегледа и изпише лекарства. И се молят зимата да не е люта, та да не затвори пътищата и докторът да дойде. Иначе...
В България общопрактикуващият лекар е сред изчезващите видове. Виновни? Не, няма! Обяснението е просто - "системен проблем". Е, сега може да се добави и "КОВИД-кризата".
Да, КОВИД-кризата първо пренебрегна общопрактикуващите - не ги брояха за "първа линия". Близо година не можеха да дават направление за ПСР тест, а после бяха пренебрегнати от ваксинацията. След това им вмениха множество задачи. А междувременно болестта отне живота на мнозина.
Да, проблемът може би е системен. От самото начало - преди повече от 20 години, представата за общопрактикуващия лекар бе сбъркана и вината за това не е у пациентите и лекарите. Тя - системата (или хората, които я измислиха и провеждаха), затвори множество лечебни заведения като непечеливши и стовари множество ангажименти на общопрактикуващите лекари. В същото време непрекъснато ги пренебрегваше и избутваше на заден план.
Днес нацията е изправена пред непреодолимо препятствие - половината българи да останат без "личен" лекар. Нормално. До пет години навярно половината от четирите хиляди ще се пенсионират и няма да имат сили да работят. А млада смяна няма. Сега ще е далеч по-трудно и ще отнеме минимум десетилетие проблемът да бъде решен. Цената за това безхаберие обаче ще е за хората, които ще останат без адекватна помощ през цялото това време.