Вандали и... масали

Ама то не бяха снобски халосии и политически извъртания, журналистически дърдорения и празнословни писания. Какъв "попарт" били сътворили неизвестните "майстори на графити" от паметника на Съветската армия; колко много им приличали на руските воини "облеклата на американските комиксови герои".
В цялата кичозна вакханалия "в помощ" на вандалите се оказаха националните ни телевизионни канали - с хъкащи и мъкащи водещи, пишман коментатори и специалисти по "изкуството". Върхът на политическия кич обаче бе "дискусията", организирана от "милиардерска" газета, в която небезизвестният професор (и екскултурен министър) Ивайло Знеполски така го е осукал по килифарски, че е надминал всички образци на интелектуалното скудоумие. Не се знаело дали оплескването с боя на скулптурните фигури било вандализъм. Щяло да е акт на вандализъм, ако паметникът бил взривен или залят с черна боя. Така било само "своеобразен пърформанс", "акт на пресемантизиране", "игра със смисъла". И прочие глупости на търкалета.
Сякаш не знаем кои са вдъхновителите на тези хунвейбински "акции", започнали още от времето на развилнелите се "демократични" тълпи, които трошаха паметници и ги заливаха с боя. Или пък да не помним кой и защо взриви мавзолея на Димитров и да не се досещаме какви са намеренията на самозваните "художници" и техните подбудители. 
Повече от двадесет години у нас продължава "дискусията" около съдбата на паметниците от времето на антифашистката съпротива и социализма. Една част от тях бяха унищожени и захвърлени в депа и гробищни паркове. Други са подложени на периодични издевателства от вандали. Не е ли крайно време да се постави точка на анархията и липсващото българско чувство за историзъм? Един нов закон за историческите паметници може да спре това разминаване. В него посегателството върху националната ни памет следва да се криминализира като престъпление. В противен случай ще продължи излагацията ни пред Европа и света.