Приключенията на Лили

Ново издание с твърди корици на един от най-забавните романи на Братя Мормареви - "Лили", пуска издателство "Сиела". Художник на корица е Дамян Дамянов.

Запознайте се с една истинска фурия - Лили! Тя никак не е малка - както сама твърди, след пет години ще навърши четиринайсет! Има си любимо куче на име Роки и безкрайни фантазии, в които се впуска винаги, когато светът около нея й доскучае. А това се случва честичко, защото Лили умее да се потапя в невероятни приключения, които са далеч по-интересни от уроците в клас.

Но сега на Лили й предстои да пътува сама с влака до морето, където я чака нейният обичан баща. И започват истинските приключения, в които момичето ще пощури своите родители, няколко опасни престъпници и един куп полицаи. А след това ваканцията я изправя пред куп предизвикателства в красивия Созопол - тя трябва да воюва с най-ужасното момче в света и с още по-ужасната му майка, да разкрие тайната на симпатичния чуждопланетянин Локи Три, да разбере кой краде кучета в града и в крайна сметка да направи всичко възможно да събере отново майка си и баща си.

Едно е сигурно. С чудатото момиченце Лили приключенията нямат край!

"Братя Мормареви е псевдоним, получен от първите две срички на имената ни - Мор от Мориц и Map от Марко. Мор почина през 1992 г. Как тогава Map написа сам роман от Братя Мормареви?

Когато седнах да описвам приключенията на Лили, разбрах, че Мориц е жив. Както винаги, той се настани на стола до мен. Мислехме заедно, пишехме заедно, смеехме се. Докато работим, ние винаги се смеем много. Разбира се, и спорим.

Понякога, когато се опитвах да наложа мнението си, Мориц, както винаги в такива случаи, размахваше заканително пръст, сетне махваше нервно с ръка и казваше пренебрежително:

"Прави каквото щеш!" Аз изчаквах да премине раздразнението му, а той - инатът ми. После лесно стигахме до съгласие и продължавахме работа.

Така, като всичко, което бяхме писали преди, написахме и романа "Лили", който е и за деца, и за възрастни.

Сега работим върху нов роман. Мориц е пак до мен", пише Марко Мормарев във встъплението към книгата.