Несериозно
/ брой: 198
За пореден път норвежкият Нобелов комитет, който присъжда наградата за мир, изненада всички ни - тазгодишната награда отива в Международната кампания за премахване на ядрените оръжия ICAN. Едва ли сте чували за нея. Кампанията е основана през 2007 г. по време на конференцията по Договора за забрана на ядрените оръжия от редица неправителствени организации. Днес към нея са се присъединили вече стотици НПО-та от над 100 страни. Целта им е да насочат вниманието на хората към опасността, която създават онези близо 27 хиляди ядрени бойни глави, останали още от времето на Студената война. Идеята е да се предизвика обществена дискусия и правителствата да бъдат поставени под натиск.
Няма лошо - целта е достойна. Днес и бебетата знаят колко опасни са ядрените оръжия. Със сигурност наясно с това са и правителствата, особено на ядрените сили. Дори един от бившите (пак малко странни) Нобелови лауреати за мир - американският президент Барак Обама, също призоваваше с половин уста да се забранят ядрените оръжия. Ама нещо да се е променило? Според коментарите големият успех на наградената организация е гласуваният това лято в ООН Договор за забрана на ядрените оръжия. Той бе приет от 122 страни. Нито една от 9-те ядрени сили - САЩ, Русия, Великобритания, Китай, Франция, Индия, Пакистан, Северна Корея и Израел, обаче дори не участва в обсъжданията.
А в същото време днес ядреното оръжие е особено актуално. Освен, че сипе заплахи, Северна Корея методично не спира да извършва опити с ядрено оръжие. Южна Корея пък все по-често споменава, че е време и тя да се заеме с атома. Русия скоростно модифицира ядрения си потенциал, американците също не изостават. Изглежда, че цялата система за неразпространението на ядреното оръжие днес сериозно се клати. А ние трябва да ръкопляскаме на една НПО, която с "хепънинги" ще притиска правителствата да се откажат от атомния огън?! Несериозно, г-да от Осло. Толкова ли не можахте да намерите сред предложените 215 души и 103 организации някой, който да е извършил нещо наистина съществено, а не просто пожелателно?