Болницата блян

Аида ПАНИКЯН

44-годишен сън. Това е евентуалната българска национална детска болница. Първата й копка е от 1978 г. Родените тогава отдавна са преминали Христовата възраст, но болницата, в която е можело да бъдат лекувани, продължава да е блян и за педиатри, и за техните пациенти. Днес България е единствената в Европейския съюз държава без съвременна болница за най-малките си граждани. 

Идеята за изграждането й периодично възкръсва. Побутнати от гражданския ръжен, правителства едно след друго поемат ангажимента да удовлетворят исканията на хората и дори нагазват в територии извън закона. Въртят се в омагьосания кръг между двора на Александровска болница, където е старата конструкция от 1978 г., болница "Лозенец", МРРБ, МЗ, дори следствието. 

В това време български деца се разболяват. Не просто от настинка, а от тежки, страшни болести. Лекарите ги лекуват често в болнични стаи от средата и дори от началото на ХХ век - в условия, които биха потиснали и здрав възрастен. 

Дали едно болно дете, неговите родители и лекари се интересуват кой министър или коя строителна фирма са следствени заради несъществуваща евентуална болница? Дали милионите, дадени в годините за проекти, предложения и прочее, нямаше да излекуват десетки деца? 

На хартия здравето на българчетата е приоритет. Но дали е така, щом все още събираме капачки за купуване на кувьози? Приоритет ли е, щом не спират обявите "Зов за помощ" за набиране на средства за сложна животоспасяваща операция на българско дете в чужбина? Имаме ли право да съдим тези деца, че напускат страната, щом пораснат?

Да, необходима е такава болница. Тя трябва да събере целия потенциал на българската педиатрична наука и практика и да го постави в услуга на българските деца. 

Всяко от тях има нужда от това. Всяко го очаква. Всяко го заслужава.

Ние, възрастните, които днес решаваме, ще заслужим ли утре вниманието и грижата им? Или са необходими още 44 години?