Диалог с един хулиган в науката

В Етнографския музей при БАН днес ще бъде открита нестандартна изложба. Изложба, посветена на един човек и в същото време - на цяла България. Човекът е проф. Тодор Иванов Живков, а етнографските материали в експозицията не просто представят начина на живот на населението в един или друг район, а илюстрират онова познание, което големият етнолог и фолклорист остави в българската хуманитаристика - разбирането, че фолклорът е отражение на живота на етноса; тип култура, който формира самосъзнанието на етноса.

Проф. Живков си отиде в края на 2001 г., беше на 63 години. Създаде научна школа - по етнология, защитена с 40 години изследователски труд и със собствена концепция за фолклористиката като специфична наука, свързана с историята и дори със социологията. Създаде Института за фолклор при БАН и първия университетски курс лекции по етнология, накара света да признае българската етнология като равностоен партньор в световното обществознание. Неговите студии и книги и в момента са основен помощник на студентите, а и на колегите му. Той е единственият съвременен български учен в областта на фолклористиката и етнологията, чието име и дело фигурират в енциклопедията "Етнология Еуропеа", подготвяна във Великобритания.
Има обаче още нещо, освен огромния принос на проф. Живков за хуманитаристиката. Нещо, заради което учени, приятели, съмишленици, студенти препълват салона на института при всеки повод, свързан с името му. И това е споменът за човека, за учителя, за колегата и приятеля Тодор Иванов Живков. Това е осъзнатата потребност отново и отново да продължаваш разговора с този тих и скромен човек с бушуваща душа; невероятен ерудит, раздаващ щедро знание и идеи; нетърпящ изследователските щампи и калъпи (наричаше себе си "хулиган в науката"); нестандартна личност, задаваща стандарти за почтеност и морал. Творец и гражданин, учен с огромен принос в хуманитаристиката, един от галерията личности, които правят България.
За чувството, което колегите му са запазили към него, говори дори самата обява за изложбата "СПОМЕНЪТ ДИША. Проф. Тодор Иванов Живков - човекът, ученият, учителят", която се открива днес в 18 ч. Ето съобщението на института: "Тази изложба е нашият спомен за професор, доктор на филологическите науки Тодор Иванов Живков. Спомен за човека и изследователя, който не се боеше да разрушава порядъка в науката, да полемизира с утвърдени теоретични модели, за учителя, който обичаше да въвлича своите събеседници, колеги и ученици в научни дебати. Тя е нашият диалог с него в днешния ден, когато той трябваше да навърши 75 години".
Малко, твърде малко личности от такъв мащаб, твърде малко интелекти, белязани със съвест, виждаме в днешния ни ден, когато всеки лилипут нарича себе си Гъливер. И изобразява интелигенция. Може би защото бе познал жилото на неблагодарността, предателството, арогантността и политическите мимикрии, проф. Живков до последния си ден остана непримирим към пороците в обществото. Неговите статии в ДУМА бяха образец на ярка гражданска публицистика - не спести неудобни теми и неудобни позиции, не се подчиняваше на забрани, безпощаден към порока, към ограбването и рушенето на България, към безкултурието. Беше ляв, "червен боклук" - не когато и защото стана депутат, а по душа, разум и съвест, като всеки хуманист. Светът всъщност не познава десен хуманист...      

Изложбата в Етнографския музей на БАН се осъществява със съдействието на семейството на проф. Живков, община Чипровци, Историческия музей-Чипровци, Пловдивския университет, Югозападния университет, Асоциацията за антропология, етнология и фолклористика "Онгъл" и Регионалния исторически музей-Бургас.